Преди няколко седмици разглеждах класациите за най-продавани и популярни заглавие на големите книжарници. Впечатли ме успехът на една българска книга – “Английският съсед”, която, ако не се лъжа, дори беше в по-горната половина от таблицата ТОР10 на “Хеликон”. Неин автор е Михаил Вешим, чието име нямах честта да познавам, но след кратко проучване открих, че е настоящият главен редактор на вестник “Стършел”. И тъй като не харесвам хумора на това издание, казах си, че вероятно и романът няма да ми допадне. Купих си го и започнах да го чета.
Оказах се прав, не ми допадна. Идеята като че ли си има своите трески за дялане, но като цяло би могла да мине за прилична. Сюжетът се върти около англичанин, попаднал в българско село, където царува фразата “българска му работа” и всеки се стреми да изпързаля другите, за да му е добре на него. Но да не разкривам подробности, ако някой иска да я чете, лесно може да си я намери.
Проблемът беше стилът и нивото на хумора, на което, струва ми се, е било заложено много. Имам чувството, че след основните послания на автора за парадокса на чужденеца у нас, е искал да постави свежите си шеги. По мое мнение не е успял. Книгата не ми се стори смешна, а ме подразни това, че целта й е да бъде такава. Думите ми нататък ще са излишни.
Може да се каже, че “Английският съсед” на Михаил Вешим беше едно разочарование за мен. Цифровата оценка, която поставям, е 4/10, сами преценете дали си струва да си купувате тази книга.
Comments are closed.