Нож с две остриета е да се пише за книга, която напрактика още не е дочетена, но когато става дума за Мураками всичко е позволено. Особено ако говорим за онова, което хората в Япония и на Запад, вече чели Творбата, наричат неговия Магнум Опус.
Говоря за „1Q84“, книга първа. Малко повече от 400 стр, които по време на прочит ти се иска направо да разкъсаш, но някак се спираш, защото инак не би могъл да поглъщаш Мураками на парцали.
Две сюжетни линии започват в първата книга – на 30-ина годишните Тенго и Аомаме.
Наглед крайно различни – неприлично високият и ленив писател добряк Тенго и фаталната убийца с уклон към случайния секс с плешивци Аомаме, но всъщност по-близки, отколкото си представяте.
Сюжетни линии вървят през Япония, 1984 – или както се струва на някои в един паралелен свят с две луни, наречен условно 1Q84, понякога техни елементи се преплитат, а друг път си противоречат.
Виждаме познатите самотници и гении на Мураками – освен Тенго и Аомаме, насреща ни стои една богата вдовица, безскрупулен редактор, професор антрополог, охранител гей, пълничка полицайка и една свръхсекретна религиозна организация.
И изключителната 17-годишна, изпълнена с обаяние и загадъчност, Фука-Ери – с толкова прекрасен бюст, че почти да забравиш сексуалността ѝ.
Всъщност Фука-Ери заплита голямата мистерия и въвлича цялото паство в урагана си – с една книга, наречена „Въздушната какавида“.
И всемогъщите човечета.
Книга 1 на „1Q84“ заплита до неузнаваемост света на Мураками – а след нея предстоят и другите две части.
1Q84 не прилича на другите книги на Харуки Мураками. Ако и в тях всичко да бе заплетено на пълна степен, то тук си имаме майсторска 400-странична завръзка със своите вътрешни истории, сграбчващи за гърлото персонажи и десетки миникулминации.
ВНИМАНИЕ!
Това НЕ е самостоятелна книга. Шансовете да прочетете червената „1Q84“ и да не посегнете към зелената и синята са повече от нищожни. Добрата новина е, че и трите части на епичната сага излизат в един и същи месец – втората на 19-о, а третата – на 26-о число, и няма да се налага да ги чакаме с години, както например Сафон.
И всичко започва със „Симфониета“ на Яначек.
Ревю за книга 2:
Ревю за книга 3:
Comments are closed.