Преди известно време ви съобщих за първата книга на младия Димитър Ганев. Аз, разбира се, бях на премиерата й, купих си я и накрая дори размених няколко думи с автора. Уговорихме се да му взема интервю за блога, след като прочета сборника.
Нещата малко се позабавиха, въпреки че прочетох книгата за една вечер, а освен това леко промених плановете си. Сега ще публикувам тук кратко мнение за разказите в “Безлични истории”, а до 2-3 дни, предполагам, ще проведа и разговора с Димитър Ганев.
На първо място ще кажа, че книгата е на много високо ниво. Наистина се чете на един дъх, почти няма слаби разкази, а стилът на автора, макар да не е съвършен, е една чудесна основа за по-нататъшно развитие.
Лично аз разделям разказите в “Безлични истории” на няколко основни групи – хумористични, трогателни (и двата типа с неочакван край) и импресии. Интересното е, че авторът определено предлага добри завършеци на повечето от разказите си – естествено, част от тях биха били предсказуеми за по-опитните читатели, но цялостното впечатление е положително.
Хуморът също е на ниво – свеж, приятен и интелигентен. Тук се отличават определено “Мъжките времена на съвремемието”, “Момичето, което чака в самотния дъжд” и “Трамваен романс”. Сред трогателните разкази пък силно се забелязват “Продавачът на залези” и, разбира се, “Пепелта от един сън”. Точно за него не искам да пестя адмирациите си – разказът е на наистина много високо ниво и, макар да звучи на места клиширано, му давам висока оценка.
Няколко думи и за импресиите – не ми допаднаха, но това вероятно се дължи на отношението ми по принцип към този тип проза. Затова и ще се въздържа от по-нататъшен коментар за тях.
Това представяне се получи наистина кратко и хаотично, но ми се струва, че е достатъчно добра основа за предстоящото ми интервю с Димитър Ганев. За финал ще спомена, че “Безлични истории” е книга, която трябва да се прочете. На българския книжен пазар ежедневно излизат неща, които не струват – нито времето, нито парите на читателите. А сборникът е точно на другия полюс – не само че се чете бързо и е безкрайно евтин, но е толкова приятен за четене. И е сътворен от 16-годишен писател – факт, който заслужава внимание.
(И още нещо: ако искате да зададете своя въпрос към автора, оставете го като коментар под тази публикация и аз ще се погрижа питането ви да достигне до целта!)
Comments are closed.