Американското издание „Нюзуик” публикува на сайта си един списък със 100 най-велики книги – без значение от оригинален език, епоха и автор. Според съставителите са гледани само качествата на конкретното произведение. Водач е „Война и мир” – най-накрая някой да оцени Толстой както си трябва и да не го слага между 2 и 10 място. Втори е Оруел с „1984″, а трети – „Одисей” на Джойс (съобщен в електронното издание на „19 минути” като „Улис”, хехе).
Владимир Набоков с „Лолита” е четвърти, а пети – „Врява и безумство” на Фокнър. „Невидимият” на Ралф Елисън е шести поред, а „Към фара” на Вирджиния Улф – седми.
Епическите поеми на Омир „Илиада” и „Одисея” са поставени на една позиция – осмата. Те са последвани от „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, а „Божествена комедия” на Данте Алигери затваря десетката.
Извън нея остават „Кентърбърийски разкази” на Чосър и „Пътешествията на Гъливер” на Джонатан Суифт, съответно 11-и и 12-и.
„Спасителят в ръжта” на Джеръм Селинджър е на петнадесето място в класацията на „Нюзуик”, „Сто години самота” (Маркес) – на седемнадесето, а „Великият Гетсби” – на осемнадесето.
Когато трябваше да сменя страницата и да премина към следващата двайсетица, си казах: „Хм, доста странно, че Достоевски липсва тук. Вероятно са го пропуснали по неведоми пътища, но съм сигурен, че ще е точно 21-и или 22-и.”
Не беше обаче. Там са „Гроздовете на гнева” на Стайнбек и „Среднощни деца” на Салман Рушди. Достоевски не се появи и преди №40. Нямаше го и преди №60, въпреки наличието на заглавия като „Песента на Соломон” (57) на Тони Морисън, „Ким” (55) на Киплинг или „Широкото Саргасово море” (45). Да не говорим пък, че чак на 59-о място е „За кого бие камбаната” на Хемингуей…
Между 61 и 80 има шедьоври на Капоти, Дорис Лесинг, Марсел Пруст, отново Хемингуей и Оруел, Филип Рот, Ъпдайк и пак Фокнър. Достоевски обаче нещо пак го няма. Даже едни мижави „Братя Карамазови” не се вясват преди номер 80 в класацията.
Познайте дали между 81 и 100 ги няма? Нямам представа какво смятате, но ги няма. Нито „Бесове”, „Записки от подземието” и „… от Мъртвия дом”, „Идиот”, дори „Престъпление и наказание” – една от трите емблеми на руската класическа литература, пък и европейската въобще.
Вместо това е заложено на Натаниел Уест, Филип Пулман (какво прави той там, по дяволите?!), Фройд, книга с цитати на Мао Дзе-дун, Ивлин Уо, Джоузеф Конрад, Алис Уокър и историята на Втората световна война, писана от Чърчил.
Срамота бе, хора, списъкът ви включва страхотни и култови книги, безспорно знакови за литературата в световен мащаб, но нито подредбата им сред първенеца струва нещо, нито сте обхванали достатъчно широк диапазон от творби. Да нямате Достоевски сред стоте най-велики книги, тц-тц…
Пълният списък можете да разгледате в „Нюзуик”.
Comments are closed.