Трудно ми е да нарека „Алкохол” (на CIELA) наръчник за отказване от алкохола. Въпреки че действително изглежда като такъв, посланието (колкото и да мразя това понятие) сочи натам, въобще всички пътища отиват към Клуба на трезвениците, просто няма как един такъв роман да бъде нравоучителен.
Да, тегаво е да четеш за провалите в нечий живот, да ужасните поредици от събития, прогресивно увеличаващите се негативни емоции – всички предизвикани от 200-тата грама водка след ставане, безпаричието, евтиния алкохол, тъпите момиченца, жадни за слава и бохемския живот на пияницата. Тегаво е, обаче колкото и да е странно ми се струва, че алкохолният период от живота на Калин Терзийски (да, романът е автобиография) е бил абсолютно необходим за това, в което се е превърнал.
Гениален поет – безспорно. Ужасяващо талантлив разказвач – просто вижте сборника „Има ли кой да ви обича” – един действително прекрасно изпипан художествен стил, богато и качествено съдържание, буквички, които емоционално те разтърсват. Но щеше ли Калин Терзийски да бъде това уникален творец, ако не беше минал през алкохолната центрофуга?
За самия роман ми е трудно да говоря – почти сигурен съм, че в голямата си част е автобиографичен (и писан с помощта на Деяна Драгоева). От всяка страница бликат несвоевременните размишления на Калин Терзийски, които дори за човек като мен (на когото никак не се нравят дългите прочувствени слова за битието на човека) са повече от възхитителни, от всяко изречение се усеща депресията, болката, нестандартното мислене на човек, който просто не е в крак със своето време, чието поколение е скапано (макар и не колкото предходното), и който също е скапан, но по коренно различен начин.
Убийствена алкохолна естетика. Висша философия на нетрезвия ум. Пиянската проза на повече съвременни български автори, на уж лайфстайл класици като Бегбеде или литературни революционери като Милър и Буковски – дори Калин Терзийски да не е по-добър от тях (а той почти сигурно е), то със сигурност е доста по-различен и може да даде на читателите си повече, отколкото алкохол е изпил.
Малцина са онези автори, които в малки страни без литературни традиции дръзват да пуснат библиофилски сборник с разкази на цена от 100 лева – преди дори да са малко известни! Защото да, през 2008 излиза “13 парчета от счупеното време” на Калин Терзийски – в тираж 100 броя, всеки за по 100 лева и всеки с уникална илюстрация от автора. И съдържанието на книгата никога няма да бъде преиздадено.
П.С. Търся си това издание.
Comments are closed.