Преполовихме списъка със съвети за писане на разкази и вече сме отвъд средата му. Сега следва нещо наистина много важно – правилното използване на обстановка и контекст – това, което отличава обикновения писмен текст от истинския и качествен разказ. Четете го внимателно, освен че е полезен, съветът е и доста интересен.

Съвет №6: Използвайте обстановката и контекста

Обстановката въздейства на читателите най-силно, когато допринася за живата цялост на средата. Затова затворете очи и си представете героите си в пустинята, джунглата и в подземие – къде се вместват най-добре. Това помага за изграждането на баланса между обстановка и герой. Още от самото начало поставете персонажа си на точното място.

Обстановката включва време, място, контекст и атмосфера, в които сюжетът се вписва.

Помнете, че трябва да комбинирате обстановката с героите и сюжета.

Включете в разказа достатъчно детайли, за да дадете на читателите възможността да си представят картината на действието, но нека детайлите наистина да са полезни за самата история. (За пример: не описвайте как Мери заключва предната врата, прекосява двора, отваря гаража, напомва гумите на велосипеда си, качва се на него – нито един от тези излишни детайли не предполага, че тя излиза на пътя без да се огледа.)

Използвайте две или повече усещания в описанието на обстановката.

Вместо да информирате читателите за времето, статистиката на населението или колко далеч е бакалията, заменете описателните детайли с такива, които да позволят на четящия да преживее сам пътя, който героят извървява.

Пример: Пребиваването ни в пустинята беше в нещо като образователен контраст с прежурящата жега, пясъчните бури и безоблачното небе, придържащо огненото слънце. Редките порои бяха повод за празник, защото напълваха, макар и за кратко, циментовите корита на акведуктите с неудържими притоци от вода. Виещите се около нас реки от пясък нахлуваха към белезите от човешкия прогрес във величествения район на Финикс, разбивайки се мощно в солидни бетонни и стоматени конструкции. Палмови клони висяха над главите ни, а кактуси ни приветстваха със своите трънливи лапи.

Не пропускайте да прочетете и предходните пет съвета:

• Като начало…
• Пишете грабващи първи параграфи
• Изграждане на героите
• Избиране на гледна точка на повествованието
• Пишете многозначителни диалози

Писането на диалози е много важно за качествения белетристичен текст. То е петият съвет от поредицата от десет, които публикувам тук от известно време. Те са превод от този сайт. Разгледайте внимателно следващите съвети. Дори да не станете майстори на перото благодарение на тях, то поне ще откриете нещо полезно за бъдещото си творческо развитие!

Съвет №5. Пишете многозначителни диалози

“Позволете на читателите да усетят паузите между изреченията. Дайте им да видят навеждането им, нервното чупене на пръстите, погледа им, кръстосването на краката” – Джеръми Стърн

Диалогът е това, които героите си казват един на друг.

Добре е за всеки говорящ да се отделя по един абзац, в който да е отделено място за това, което героят казва и прави. Ето пример:

“Къде отиваш?” Джон изсумтя, поглеждайки към площадката. “Отивам към пистата.” – Мери тръгна към вратата, задържайки погледа си в напрегнатия до пръсване Джон. “Не отново” – изправи се той и изпука кокалчетата на пръстите си. “Вече превишихме лимита на кредитните карти!”

Този параграф е объркващ, защото не е ясно къде свършва речта и обясненията за единия герой и къде започват те за другия.

“Къде отиваш?” – нервно попита Джон.
“На хиподрума,” – отвърна Мери, чудейки се защо Джон изглежда толкова смутен.
“Не отново,” – каза мъжът, пресмятайки как ще успеят да платят месечния си наем. “Вече превишихме лимита на кредитните си карти.”

Вторият пример е технически коректен, тъй като използва разделянето на абзаците, за да покаже разговора от двете страни на диалога. Описателният текст между речта на героите обаче в повечето случаи е безполезен.

“Джон попита нервно” е пример за “разказване”. Авторът би могъл да напише също и “Джон попита много нервно” или “Джон попита толкова нервно, че гласът му потрепери”, но това няма да направи моментът по-ефективен.

Как авторът да навлезе в ума на Джон и да изрази мислите и емоциите му, но без да ги казва пряко на читателя? С подразбиране. Това е посочване на детайл, който провокира у читателя картината на нервен човек (в конкретния човек). Например:

“Джон се сепна. “К-к-къде отиваш?”
“Къде отиваш?”, запелтечи Джон, зяпайки върховете на обувките си.”
“Пое дълбоко дъх. Сега или никога. “Къде отиваш?”

И един погрешен подход: “Джон се стегна, пое дълбоко дъх, знаейки, че конфронтацията му с Мери или ще се случи сега или никога няма да настъпи нейния час. “К-к-къде отиваш?” – заекна той нерво, взирайки се в кецовете си.

Запомнете – малкият детайл има огромно значение.

Как може читателят да си даде труд да помисли за случващото се, ако авторът опише всяка подробност внимателно? Много трудно… Затова му дайте шанс да се потруди малко над прочетеното!

Очаквайте скоро и шестият съвет от серията “10 съвета за по-добро писане на разкази” – “Правилното използване на хронотоп и контекст”. Докато дойде и неговото време обаче, можете да прочетете предходните постове по темата:

• Като начало…
• Пишете грабващи първи параграфи
• Изграждане на героите
• Избиране на гледна точка на повествованието

Четвъртият съвет от поредицата десет (превод от този сайт) е посветен на един много важен избор за писателя, който се прави в началото на писането – избирането на типа разказвач на историята. Немислимо е съветите на всепризнати международни професори по творческо писане да са ви безполезни, затова не се колебайте, а ги прегледайте и се убедете сами в правотата им!

Съвет №4. Избиране на гледна точка на повествованието

Какво значи това? Да водиш разказа от първо, второ или трето лице. Като писател е важно да си изясниш кой ще говори и колко информация ще е достъпна на разказвача в разказа. Той може да бъде въведен дирекно в действието субективно или просто да предава фактите без личното си участие.

Първо лице – Историята се разказва от името на Аз-а. Героят може да е главен (директно да участва в цялостното развитие на творбата) или второстепенен – говорещ за събитията случващи се около протагониста (главния герой). Този тип повествование е добър за начинаещите писатели, защото е по-лесен за пресъздаване.

Второ лице – Разказът е насочен директно към “теб”, като читателят е директен участник в сюжета.

Трето лице – Разказва се какво прави “той”, “тя” или “то”. Третоличният говорител може да е частен (ограничен) – говори само от гледната точка на един персонаж, или всезнаещ – знае всичко за всеки от героите.

Разказвачът може да вземе страна в представяния конфликт, може да бъде максимално открит или може да се въздържи от позиция, ако желанието на писателя е да “предизвика” читателя да размисли върху случващото се.

Лоръл Уорк за воденето на повествованието:

Първолично – “Обединени разказвач и читател преминават през серия от препятствия”, като така навлизат във възприятията на един герой. Това може да ограничи читателските връзки с други герои в разказа.

Второлично – “Поставя читателите динамично в средата, така те се срещат пряко с конфликта.” Тук е важно героите да се поставят в реална обстановка, за да не пропусне писателят да изясни всички детайли, необходими на читателя за пълноценното му участие в творбата.

Третоличен “всезнаещ” разказвач – Позволява откриването на мислите и мотивите на всеки от героите. Много е важно да има преходи при преминаването от герой на герой.

Ограничен третоличен говорител – Набляга на емоциите и мислите само на един герой. Тук писателят трябва да помисли кой е най-удачният начин да изрази отсъствието на главния герой от определени сцени.

Очаквайте скоро петата част от серията, която описва правилното изграждане на диалог между героите. А докато дойде и тя, разгледайте предходните съвети:

• Като начало…
• Пишете грабващи първи параграфи
• Изграждане на героите

Преди дни публикувах първите два съвета от десетте (превод от този сайт), които се отнасяха до Предварителната подготовка за писането и Оформянето на първия параграф. В този трети съвет ще можете да се запознаете със съветите на няколко професори по творческо писане, които се радват на международно признание. Заповядайте и открийте “малките тайни” от кухнята за изграждането на герои.

Съвет №3. Измисляне на героите

“Работата ти като автор на кратка проза – без значение какво си мислиш – е да поставиш комплексни образи на сцената и да ги накараш да стоят реалистично. Може би празните им думи ще пакажат нещо повече от пасивно състояние – по думите на Чехов – “направете (мъжа) да изглежда такъв, какъвто е.” – Рик Демарнъс

За да сътворите жив, дишащ, многопластов герой е много важно да знаете много повече за него, отколкото ще кажете в разказа. Тук има кратък списък с детайли, които ще ви помогнат да започнете:

• Име
• Възраст
• Професия
• Народност
• Външен вид
• Местоживеене

• Любим цвят
• Приятели
• Любими храни
• Предпочитани питиета
• Фобии и страхове
• Недостатъци

• Домашни любимци
• Религия
• Хобита
• Семейно положение
• Деца
• Темперамент

• Нещо омразно?
• Тайни?
• Силни спомени?
• Заболявания?
• Нервни разстройства?
• Спокоен сън или не?

Познаването на всички тези детайли ще ви помогне да изградите героя си, но няма да има нужда читателят да знае повече от най-важните неща в следните четири области:

• Външен вид – дава възможност за визуалното възприемане на героя
• Действия – Показва какъв тип персонаж е героят. Чрез действия това се посочва много по-качествено, отколкото чрез епитети и преки квалификации.
• Реч – Изградете героя като личност – не е добре просто да му позволите с думите си да изрази важите сюжетни детайли
• Мисли – Внесете читателя в разума на героя, за да му покажете неизразявани емоции, страхове, спомени и надежди.

Очаквайте скоро и четвъртия съвет, който ще ви помогне при избирането на гледна точка на повествованието!