Начални съвети

Статията е превод от този сайт. Тя е само първата от прекрасна поредица за писането на къси разкази. Не пропускайте и следващите части от колекцията. За да ги прочетете първи, абонирайте се за RSS-фийда на Литературата Днес.

“Ако започването е трудно, погледнете през прозореца. Целият свят е история и всеки момент е чудо.” – Брус Тейлър, професор по творческо писане

Read the rest of this entry »

Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна – с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.

Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.

В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.

Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.

Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман – с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете – от фабулата или от характерите?

Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.

Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.

Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.

След залпа от похвали, самобичуване и плач, последвали смъртта на Кърт Вонегът, ви представям гида му за добро писане, от сборника Bagombo Snuff Box .

1. Използвай времето за размотаване по такъв начин, че после да не го считаш за изгубено.
2. Осигури за всеки читател поне по един герой, в когото да се разпознае.
3. Всеки герой трябва да желае нещо, дори да е само чаша с вода.
4. Всяко изречение трябва да прави едно от двете неща – да представя герой или да напредва в действието.
5. Започни колкото се може по-близо до края.
6. Бъди садист. Без значение колко мили и невинни са героите ги – прави така, че да им се случват ужасни неща – в такава последователност, че читателят да разбере от какво са породени те.
7. Пиши за да задоволиш един-единствен човек. Ако искаш да разпръскваш любов по целия свят и всеки да те хареса – историята ти ще куца.
8. Давай на читателите колкото се може повече информация и колкото се може по-бързо. Читателите трябва напълно да разбират какво, къде и защо се случва всичко, за да могат сами да довършат историята, ако хлебарки изгризат последните няколко страници.

Преводът е от блога MetaxuCafe.

В обществото ни науката на литературата и езика е запазена марка само на поети, романисти и литературни критици. Езикът е определян като декоративно изкуство, подходящо за забавление и култура, но напрактика непотребно в сравнение с точните науки. Просто вижте нивото на учеността при английската филология срещу това при компютърните науки или счетоводството.

Но дали това е точна оценка за начетеността?

Езикът е основният посредник между вашия разум и този на аудиторията ви. Неефективното изразяване проваля и изкривява идеите.

Ако искате да бъдете разбрани, ако искате идеите ви да процъфтяват, най-голям приоритет би трябвало да ви е правилният език.

В модерния свят на бизнес и политика това е трудно. В много случаи неточното изразяване се използва умишлено за отказване от определени позиции и дългове. Нищо чудно, че е трудно да проумееш всяко нещо!

В есето си Politics and the English Language от 1946 Джордж Оруел представя пет съвета за ефективно писане, които, ако бъдат следвани, стават полезни за правилното и точно прокарване на писателските идеи!

1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова фигура, която сте виждали публикувана!
Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо хрумват, а и звучат комфортно и мелодично.
Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор. Отделете време да измислите нови, свежи и силни образи!

2. Никога не използвайте дълга дума, когато можете кратка.
Дългите думи не ви правят интелигентен. Всъщност имат обратния ефект – звучите помпозен и арогантен. Те също така по-малко харесвани, неразбраеми и дори отвратителни за четене.

3. Ако е възможно да махнете някоя дума, не се колебайте!
Великата литература е прост език, наситен със значението на най-големите възможни внушения (Езра Паунд). Следователно всички думи, които не допринасят за смисъла, разводняват силата му. По-малко винаги е по-добре. Винаги.

4. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да ползвате активен.
Това често е пренебрегвано, вероятно защото много хора не знаят разликата между активен и пасивен залог. Самият аз не я знаех допреди няколко месеца. Ето пример, който прави нещата лесни за разбиране:
Мъжът бе ухапан от кучето. (пасивен)
Кучето ухапа мъжа. (активен)
Активният е по-добър вариант, защото е по-кратък и въздействащ.

5. Никога не използвайте чуждестранни фрази, научни или жаргонни думи, ако смятате, че те имат еквивалент във всекидневния английски.
Ако е възможно, нека написаното да е достъпно за средностатистическия читател. Не ви трябва да се отнасяте в ненужни обяснения, но опитайте да помогнете на хората да разберат за какво пишете. Искате те да възприемат идеите ви, нали?

6. По-скоро не спазвайте тези правила, отколкото да пишете като абсолютен дивак!
Бонус-съвет.

Тези съвети за лесни за запомняне и разбиране, но трудни за прилагане. Успешното писане идва най-вече с многото практика, така че това е ключът!

Превод от PickTheBrain.

Кой би се справил с даването на тези съвети по-добре?

Много хора, занимаващи се с писане единствено с търговска цел, бързат да кажат: “Ама аз не съм Хемингуей!”. Но всъщност кой е по-добър автор за подражание от него? За разлика от повече белетристи днес, пищещи “цветуща” проза, той е избрал да създава творби с изключително изчистен стил.

Така че да видим какво може да ни научи Хемингуей за ефективното писане!

1. Използвайте кратки изречения
Хемингуей е прочут с минималистичния си стил на писане, който се противопоставя на помпозните и претрупани прилагателни и попада право в целта. Накратко, писателят пише с простичък гений.
Може би най-точната демонстрация на кратко изречение била когато той бил предизвикан да разкаже цяла история само с шест думи:
Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.

2. Използвайте къси заглавни параграфи.
Вижте началото на текста.

3. Използвайте убедителен език.
Ето го обяснението на Дейвид Гарфинкъл върху този съвет:
Езикът трябва да е силен, мощен. Убедителният език идва от страстта, концентрацията и стремежите. Той е разликата между доброто изпълнение и опитването да изместиш скалата… и реално потенето, сумтенето, измъчването на мускулите до пълно изтощение… и преместването на проклетия камък!

4. Бъди позитивен, не негативен
Хемингуей изобщо не е най-милият човек в света, какво има предвид под бъди позитивен? Общо взето, човек трябва да казва ,че нещо Е, вместо, че НЕ Е.
По примера на Майкъл Фортин:
Когато твърдиш, че нещо НЕ Е, това може да се приеме по неправилен начин, тъй като има силно изразена способност да настройва чуждата мисъл. Ако ви кажа, че при зъболекаря НЕ боли, вие все пак ще обърнете вниманието си към “БОЛИ” от тази фраза.

5. Винаги имайте повече от четири правила!
Всъщност Хемингуей е имал само четири правила при писането и това били тези, дадени му от репортер в Канзас Сити СТар през 1917г. Но, както всеки блогър и писател знае, никога няма да се справиш, ако следваш само четири съвета.

И така, за да направя съветите пет, се наложи да се разровя по-дълбоко, за да разбера най-важните писателски насоки на Хемингуей:

“Аз пиша една страница по майсторски начин и още деветдесет и една, които са боклук.” Споделя писателят на Скот Фицджералд през 1934г. “И се опитвам да хвърля боклука в кошчето.”

Статията е на Браян Кларк, от тук. Извинявам се за евентуални неточности и двусмислици в текста.