„Колибри” правят чудеса, когато най-накрая издават една от най-ранните книги на великия американски писател Труман Капоти. „Дървото на нощта” е сборник с осем разказа на Капоти от периода 1943-1949. Публикуван е през 1949г, непосредствено преди написването „Лятна разходка”, която бе издадена посмъртно за Капоти преди няколко години. През 1948г. Труман Капоти написва и издава „Други гласове, други стаи”, романът, с който влиза в очите на критиците и читателите, които си удивляват как е възможно 24-годишен автор да напише толкова добра книга. От своя страна, години по-късно в предговора си към „Музика за хамелеони” Капоти описва дългите си юношески години, в които неуморно е тренирал писателския си стил, за да има на 24 възможността да сътвори роман като „Други гласове, други стаи”.

Read more…

Книжен пазар, Преглед, Проза

Иво Сиромахов е луд. (драматична пауза) Има хора, които не-са-с-всичкия-си, хора с леки ментални увреждания, дори лунатици, но Иво Сиромахов си е абсолютно луд за връзване. Четирите му книги са ме карали да се смея повече отколкото всяко друго нещо (повече и от Джак Блек дори, а това е забележително). Нещата, които минават през въображението на Сиромахов, и после се появяват ни лук яли, ни лук мирисали на сайта и в книгите му, особено в новата - „Още дневници и нощници“, са категоричната индикация за неговата неподправена лудост.

Read more…

Книжен пазар, Преглед, Проза

Сбъдна се. Почти година чакане на продължението на “Дневници и нощници” и най-накрая по лъснатите книжарски витрини може да ти се усмихне “Още дневници и нощници” със свенливата Венера на Ботичели… само че и с един огромен дракон, татуиран на предната част на торса. Страниците са 152, а цената е убийствено ниска - само 10 лева. Историите в сборника са 15 - според предварително разкритите от Иво Сиромахов те варират от биографии на Наполеон, който си имал туристическа фирма, Хитлер, който просто искал да разшири сферата на дейност на компанията си за недвижими имоти, и Елвис Пресли, който е жив и дори живее в България!

Както и на задната корица на “Дневници и нощници” имаше изказвания на велики хора за книгата на Сиромахов, така и сега традицията не е потурчена и цитатите са по-добри дори от славните си предшественици:

Read more…

Книжен пазар, Новини, Проза

Още когато получих мейл, че излиза „Врагът. Истинската история на един убиец” и прочетох кратката рецензия, ми стана ясно, че това е книга, която обезателно ще прочета. 1) защото е френска; 2) по истински случай е; 3) разказва за бруталното убийство на човек с изключително интересен психологически профил; 4) реших, че стилово ще напомня на „Хладнокръвно” - гениалната книга на Труман Капоти.

Read more…

Книжен пазар, Преглед, Проза

Един от любимите ми романисти Харуки Мураками днес е увеличил библиографията си с още един роман. Тази сутрин в японските книжарници десетки хиляди читатели са си купили новата книга на писателя, която е обвита в мистика по няколко причини - 1) заглавието й е изключително загадъчно, и 2) Мураками твърдо отказваше да говори за книгата, върху която работи цели пет години.

Read more…

Книжен пазар, Новини

С новата си книга Радослав Парушев явно се сдружава с именития си колега (и отдавна мъртъв, поне според хронологията, която е прието да ползваме) Достоевски. Страшно ми се ще в момента да споделя всичките си впечатления от Project DOSTOEVSKI, но етиката не ми позволява, защото текстът ми ще е пълен със спойлери и ще разваля удоволствието на всеки, който още не се е докоснал до новия роман на Радослав Парушев.

И как да се е докоснал де, като книгата излезе преди има-няма четири дни. Ако не и по-малко… Официалното й представяне е в сряда (20 май) в Университетски театър Алма Алтер. Часът е 19. Сигурен съм, че ще е супер. Но да се върна на книгата…

Read more…

Книжен пазар, Преглед, Проза

Който още не е разбрал - книжарници „Хеликон” имат вече нов сайт, който доста се различава от предишния дизайн. Разгледайте го и се върнете тук.

Когато първоначално го погледнах вчера, изобщо не ми допадна и си казах, че старият е бил далеч по-добър. Днес обаче го разгледах по-подробно и стигнах до заключението, че все пак си има добри страни. На първо място - бял е. Страничните работи са леки и не натоварват очите, полетата са разделени отчетливо без да дразнят. Заглавията на отделните модули обаче не ми харесват. Направени са по някакъв странен начин, който не се различава веднага и те принуждава да го гледаш поне половин секунда преди да схванеш какво пише, а става дума за една-две думи все пак…

Read more…

Други, Книжен пазар