Труман Капоти и „Дървото на нощта”
„Колибри” правят чудеса, когато най-накрая издават една от най-ранните книги на великия американски писател Труман Капоти. „Дървото на нощта” е сборник с осем разказа на Капоти от периода 1943-1949. Публикуван е през 1949г, непосредствено преди написването „Лятна разходка”, която бе издадена посмъртно за Капоти преди няколко години. През 1948г. Труман Капоти написва и издава „Други гласове, други стаи”, романът, с който влиза в очите на критиците и читателите, които си удивляват как е възможно 24-годишен автор да напише толкова добра книга. От своя страна, години по-късно в предговора си към „Музика за хамелеони” Капоти описва дългите си юношески години, в които неуморно е тренирал писателския си стил, за да има на 24 възможността да сътвори роман като „Други гласове, други стаи”.
Иво Сиромахов е луд. (драматична пауза) Има хора, които не-са-с-всичкия-си, хора с леки ментални увреждания, дори лунатици, но Иво Сиромахов си е абсолютно луд за връзване. Четирите му книги са ме карали да се смея повече отколкото всяко друго нещо (повече и от Джак Блек дори, а това е забележително). Нещата, които минават през въображението на Сиромахов, и после се появяват ни лук яли, ни лук мирисали на сайта и в книгите му, особено в новата - „Още дневници и нощници“, са категоричната индикация за неговата неподправена лудост.
Още когато получих мейл, че излиза „Врагът. Истинската история на един убиец” и прочетох кратката рецензия, ми стана ясно, че това е книга, която обезателно ще прочета. 1) защото е френска; 2) по истински случай е; 3) разказва за бруталното убийство на човек с изключително интересен психологически профил; 4) реших, че стилово ще напомня на „Хладнокръвно” - гениалната книга на Труман Капоти.
„Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим”, казва за „Срам” писателят Малкълм Брадбъри. Това е третият роман на Рушди - следва „Grimmus” и „Среднощни деца”, която донася световна слава на британеца от пакистански произход. Пет години по-късно пък той пише “Сатанински строфи”, заради която получава смъртна присъда от иранските аятоласи.
Последни коментари