Редовните, а и не съвсем редовни, посетители на блога със сигурност са забелязали банера горе вляво под надслов “Тя идва”. Всъщност това е безвъзмездна услуга от моя страна към писателя Момчил Николов, чиито текстове безкрайно харесвам.

Целта на този банер беше да води читателите към сайта на т.нар. Кръгла риба, който се намира ето тук. Никъде в него не се споменаваше, че става дума за книга - за да се заостри вниманието на четящите го. Доколко това е успешно не знам, но ето че романът “Кръглата риба” е вече факт. Сега ще поместя тук рецензията му от сайта на издателите:

Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. За Апокалипсиса, чийто вестител е Кръглата риба – митично чудовище, възкръснало от Дните на Сътворението за Последните дни. Край, предречен от древни еврейски и христянски книги, от пророци и гадатели. И не само от тях. Според гуруто на модерната физика – професорът по математика на Кеймбриджския университет Стивън Хокинг, шансът човечеството да преживее двайсет и първи век е точно 50%. Не е много.

Освен името на Стивън Хокинг, в романа на Момчил Николов са забъркани и други любопитни имена – Айнщайн и Нилс Бор, доктор Джон Дий (средновековен английски учен, алхимик и маг), Ленард Съскинд (физик, създател на супермодерната Струнна теория). И още: Бременските музиканти, Свен Ват, Хитлер, Кенеди, Джими Хофа, Berbatov.

Съдбите на тези известни личности по странна, но закономерна логика се преплитат със съдбите на жителите на няколко американски града. Сред тях са едноок чех-музикант, кубинска емигрантка, антиквар, вярващ в религията на електронната музика, аутист, чиито родители са се самоубили ритуално, вманиачена пенсионирана учителка по рисуване и още много други забавни, симпатични или просто луди персонажи. Важна роля във фабулата играят също абсентът, морските крави, сюнгерите и тайнственият Орден „Златна зора”.

Историята започва някъде през шейсетте години на двайсети век, на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк, и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с… един ангел. Да, защото освен хора, в голямото приключение участват и ангели. Или поне един от техния род, Рамиел, който най-вероятно е от водачите на така наречените Наблюдатели – двеста ангела, прокудени от Бог в древни времена на Земята и оковани заради делата им в пещери, на място, наречено Ермонската планина. Срокът на тяхното наказание, според една от най-мистериозните книги на всички времена (Книга на Енох), е точно 70 поколения – срок, който може би вече е изтекъл. Рамиел е преследван от Марвин – бивш агент на тайните служби, който въпреки недвусмислените знаци на Съдбата е превърнал залавянето му в своя фикс идея. Точно от негово име се води и повествованието в целия текст. Началото на романа и уникални видеокадри можете да видите в неговия сайт: www.roundfish.net

Кръглата риба е книга, която въпреки своите почти 500 страници се чете на един дъх. Изключителна книга – сериозна и същевременно забавна. Книга, след която най-вероятно ще се замислите.

За света, в който живеем.

Съвсем скоро ще публикувам информация за предстоящите публични представяния, другите и тази книги на Момчил Николов, както и малко биографични данни за писателя, който, за съжаление, не е много добре познат на българския читател. Така че очаквайте го!

Книжен пазар, Новини, Преглед, Проза

Пиша този пост по повод най-новия роман на Харуки Мураками, който излезе пред март тази година - “На юг от границата, на запад от слънцето”. Това е третият негов роман, който чета, и първият, на който попадам в превод от японски, а не от английски.

Първото впечатление, което ми направи новата книга, бе малкият обем - някакви си 200 странички в сравнение с огромните “Кафка на плажа” и “Хроника на птицата с пружина”. Второто обаче беше далеч по-позитивно - романът веднага ме грабна със стила си. Не знам дали се дължи на директния превод от оригиналния език или на някакво предимство конкретно в тази книга, но наистина бях възхитен. Трето, “На юг от границата, на запад от слънцето” разказва една история за любовен триъгълник, но не по познатия от чиклит-а начин, нито по някакви други изтъркани модуси, а по разчупен и много красив маниер. Романът е изпълнен с житейски мъдрости, алегории към съществуващи и несъществуващи в реалността неща, метафори, преливащи от образността си. Книгата крие в себе си неподозирани от пръв прочит загадки, твърдят критици, почти убеден съм, че е така и, когато скоро я прочета отново, ще разбера дали са били прави.

Оценката ми, както можете да се досетите, е много висока. Този път ще се въздържа от цифровия й облик, а само ще кажа мнението си, че тази книгата трябва да бъде прочетена!

И преди съм писал за най-известния в момента японски писател Харуки Мураками тук и тук!

Книжен пазар, Преглед Проза, роман, харуки мураками

Преглед

Наскоро попаднах на “Образцов дом” - втората книга на певицата и поетеса Ваня Щерева. Прочетох я доста бързо и също толкова стегнато ще кажа няколко думи за нея. В крайна сметка реших, че си струва романът да се прочете. Структуриран е малко мозаечно, но все пак следва нещо, което определям като фабула. Проблемът е, че историята не е прекалено интригуваща. Приятна е, има определено забавни моменти, пасажи, над които има възможност да се замислиш, но не е нищо особено. Това, което ме грабна, е художественият стил на писане - изключително непринуден, циничен малко над рамките на нормалното и разбиващ норми, дълбоко заложени в литературата напоследък. Дори само заради стила си струва книгата да се прочете.

А после си купих “Фасове” - новата книга на Ваня Щерева, която беше обект на нечовешка рекламна кампания широко в медиите. Корицата ме гледаше от ужасно много места в столицата, но не и обърнах внимание преди да прочета “Образцов дом”. Взех си я, зачетох я, пуснах си диска-подарък (живо изпълнение на Matchpoint - честно, имат само 1-2 приятни песни) и останах крайно неприятно изненадан още от първите страници. Книгата имитира нещо като папка, в която са събрани различни неща, значими за автора - истории, статии и разкази, написани от нея, смс-и, icq-диалози, включително скици на манекени (май не е много известна дизайнерската страст на Ваня). Книгата е над 300стр., но е далеч под нивото на “Образцов дом”. От тристата страници, уви, не повече от десет си струват. Жалко наистина за “Фасове” и за огромната рекламна кампания, защото май не намерих реално покритие на дадените пари, освен сравнително качествената хартия, на която печатано…

Книжен пазар, Преглед

На 4 март ще бъде представена новата книга на Харуки Мураками в България - “На юг от границата, на запад от слънцето”. Тя е петата му книга, преведена в страната ни, предхождана от “Норвежка гора”, “Спутник, моя любов”, “Кафка на плажа” и “Хроника на птицата с пружина”.

Харуки Мураками , роден в Киото на 12 януари, 1949година, е много известен съвременен японски писател и преводач. Мураками започва да пише проза чак на тридесет годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първият му роман „Слушай песента на вятъра“ (Hear the Wind Sing), 1979 г. идва съвсем неочаквано по време на един бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 година и през същата година Мураками получава литературната наградата Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и пареща носталгия. След известно време той затваря джаз бара. Успехът го окуражава и творецът продължава да пише, като до момента в Япония има издадени над 12 романа.

Издателство Colibri представя следното ревю за “На юг от границата, на запад от слънцето”:

„На юг от границата, на запад от слънцето” образува волтова дъга между детството и средната възраст на един средностатистически мъж с придружаващите живота ритми на успех и разочарование – изящна литературна главоблъсканица, вече позната ни от предишните романи на Харуки Мураками.

Хаджиме се влюбва още в началните класове в едно момиче, но тя изчезва от живота му, когато семейството й се мести в друг град. Той завършва гимназия, университет и сега, на трийсет години, е вече женен, улегнал собственик на бар. Тогава в живота му се завръща детската му любов, натежала от тайни.

В този роман Мураками се въздържа от фантастичните елементи, които срещаме в много от другите му произведения, но това прави повествованието дори по-тайнствено от всичко, което сме чели досега от него. „На юг от границата, на запад от слънцето” е преди всичко сложен, затрогващ и честен размисъл за природата на любовта, дестилиран в произведение с кристалната яснота на кратък разказ. Класическият любовен триъгълник може да изглежда на пръв поглед прекалено изтъркан за писател с таланта на Мураками, но по своя си неповторим, ослепителен начин този голям японец ни изкривява, за да ни напасне към собствената си уникална геометрия. (източник)

Книжен пазар, Новини, Преглед