Archive for category Книги
Кратко раздаване на книжки
Posted by Преслав Ганев in Акция, Безплатни книги, Други, Книги, Новини on July 25th, 2010

Както бях обещал, разбира се – след известно закъснение, както подобава на доброто възпитание, хехе, раздавам още една порцийка книги – които няма да са последните.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!
Къщата на съня, Джонатан Коул
Posted by Преслав Ганев in Книги, Книжен пазар, Преглед, Проза on July 11th, 2010

Нарколепсията е хронично, неврологично заболяване, характеризиращо се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън. Нарколепсията е вродено заболяване. Тя е нелечима, но има лекарства, които набавят на организма необходимите му, липсващи при нарколептиците вещества. Медикаментите, използвани при нарколепсия имат големи странични ефекти.
Сара е нарколептичка, тя страда от така наречените реални сънища без да го подозира. Иначе наречените сънища преди заспиване са толкова реални, че създават перфектната илюзия прикривайки действителността. Сара често има собствена версия за случилите се неща и не знае къде е била и какво е вършила освен нея. Често не може и да си спомни.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!
Безкрайният път на Богдан Русев – аудио-визуално приключение! (+ безплатна книга)
Posted by Преслав Ганев in Безплатни книги, Книги, Книжен пазар, Преглед, Проза on July 4th, 2010

Изглежда, че Богдан Русев върви надолу. От великите книги-игри, с които израсна цяло четящо поколение, през киберпънк-разказите му, статиите в Егоист и разните му лайфстайл-списания, до два-три романа (от които „Къщата” не е съвсем за изхвърляне), чат-пат читава уводна статия на Капитал Light, приказките от Белегаст, които някак преживях, но „Безкрайният път” премина всяка граница.
ОК, детска книга е, полиграфията е прекрасна, кориците са твърди, а илюстрациите ги бива, въпреки че са далеч от класиката, обаче има нещо в творчеството на Богдан Русев, което здраво ме съмнява. Обожавам писането му, когато не се взема насериозно (влюбих се например в „Анатомията на Питър”, превод е негов), но да се занимаваш с детска литература е претенциозно занимание и не се удава на всеки.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!
Мураками те води от Страната на чудесата до Края на света
Posted by Преслав Ганев in Книги, Книжен пазар, Преглед, Проза on June 28th, 2010

Ако още веднъж прочета някъде
„В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк.”,
струва ми се, че ще се издрайфам. Не знам за вас, но на мен категорично ми омръзна да чета навсякъде едно и също пресревю (което си е далеч от ревю, дума да няма), предназначено за книжарска анотация, а не за културен сайт или дори обикновен литературен блог.
Със сигурност горепосочения цитат сте го срещали поне веднъж-два пъти, защото се тиражираше много упорито около излизането на новия (за България) роман на Харуки Мураками с умопобъркващото заглавие „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!
Мръсните сънища на Алек Попов
Posted by Христина Чопарова in Книги, Книжен пазар, Преглед, Проза on June 27th, 2010
снимка: Хриси
Книжният щанд в Кауфланд винаги има особено притегателно въздействие върху мен. Погледът ми хищно и възнегодуващо шареше по кориците, подредени като врабци на телеграфна жица, незнайно по какъв критерий. Просташкият маниер на клиентите да не връщат книгите, откъдето са ги взели, обясняваше наличието на хаоса от заглавия, курдисани, където не им е мястото.
Поредици „Кралете на трилъра” , любовни романи и истините на Лили Иванова за цена от 15.00 лв. Потресаващо! Крещящи корици, претруфен дизайн и напъни за резюмиране, от които още повече ти се отщява да притежаваш такава книга, която нищо чудно да се окаже мощен ъперкът за мозъчните ти клетки. Почти си тръгнах, когато мернах в движение две заглавия – черно-бялото деколте, преливащо от „Няма смисъл” на Иво Сиромахов, която беше толкова нависоко, че почти усетих припукване нейде между втория и третия прешлен, когато го мернах.
И „Пълен курс 1: Мръсни сънища” на Алек Попов, забутана на последния рафт малко над детските книжки, в които ровичкаше бонбонено момиченце.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!









Последни коментари