Както бях обещал, разбира се – след известно закъснение, както подобава на доброто възпитание, хехе, раздавам още една порцийка книги – които няма да са последните.

Първата е за Анна – „Безкрайният път” на Богдан Русев. Тя идва като подарък след тегленето на жребия ми сред коментарите към материала за книгата в блога. Надявам се, че ще й хареса, а и като/ако я прочете на детето си, ще сподели какви са били неговите впечатления. Така че, очакваме отзиви : )

Другите са за две от любимите ми блогърки, които услужливо се съгласиха да напишат гост-материал за книги в Литературата Днес. Първоначално смятах да им дам възможност да си изберат подарък сред наличните ми, но после се отказах – в крайна сметка това ми се струва по-удачният вариант (обаче, Nezzo, Хриси, ако ги имате тия или ги не щете, не се притеснявайте да казвате, имам и план Б).

И така, на Хриси ще пратя „Майка” на Тома Марков, която въпреки всичките си недостатъци все пак по някакъв извратено-литературен начин си струва прочита. Благодарности към Хриси за “Мръсните сънища на Алек Попов”!

Nezzo пък получава „01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов. След като не я впечатлих с любимия си Момчил Николов (преди време й пратих „Hash Oil” и тя сурово го оплю в Книголандия), това е втората ми офанзива към нея. Ако и сега не сполуча, готвя тежката артилерия : )

Междувременно намерих си тук една „Звездни дневници” на Станислав Лем – пишете коментари към този материал и може да я спечелите. Освен всичко офертата за гост-блогъри продължава – четете книжки, пишете за тях, пращайте ми анотации/рецензии/ревюта и ако ми харесат и ги публикувам – получавате подарък от мен.

Предоставям на вашето внимание записа на частта от днешния (25.05) сутрешен блок на БНТ, в която се говореше за казуса chitanka.info – престъпление ли е споделянето на книги, публична библиотека ли е сайтът, трябваше ли МВР да се намесва по този начин и защо, по дяволите, председателят на Асоциация Българска книга (анатема) Веселин Тодоров смята, че има база за сравнение между Читанката и Google?

Само казвам поздравления за Христо Блажев, чиито аргументи забиха в миша дупка г-н Тодоров, и ви оставям да гледате!

Преди два дни се проведе акция на МВР срещу българската култура – изписа се толкова много, че каквото и да кажа аз сега ще е излишно. Акцентите са няколко: 1) МВР не знаеше какво прави, защото описа екипа на chitanka.info като „престъпна група”, нарече онлайн библиотеката книжарница и определи модела й на работа като строго йерархизиран; 2) няколко български организации се показаха като меркантилни боклуци, сезирайки прокуратурата за дейността на chitanka.info – става дума за ИК „Труд” и други, по-малки, издателски къщи, Асоциация Българска книга, които един панаир не могат да направят като хората, Съюза на преводачите, където почти не участват съвременни и млади наши преводачи, а само старите соц-пушки; 3) блогърите пощуряха.

(Перфектното обобщение на ситуацията с всички гледни точки – в Читанка Дайджест на Майк Рам!)

Това, към което искам да насоча вниманието, е юридическата страна на нещата. Както уместно цитира Григор Гачев Закона за авторското право:

Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

Е, МВР, какво оттук не разбрахте?

Атакували сте място, което не печели една стотинка от реклама, няма кьорав банер, даже партньорска страничка си няма, място, което СЪХРАНЯВА книги и ги разпространява безплатно и безвъзмездно и на практика (а и, струва ми се, de iure) е библиотека, макар и онлайн. Т.е. МВР все едно са иззели книгохранилището на Народна библиотека.

Какво следва? МВР трябва не просто да върне сървъра, сложен във „специална кутия”, като „по този начин достъпът до него бил затруднен”, но и трябва на високо ниво публично да поднесе извинения.

Защо? Защото не е просто ебавка съдът да пусне Маргините, ти да ловиш само дребни гимназиални тревоманчета и само така, помежду другото, да разбиваш сложни престъпни схеми, предназначени за ограмотяване на хората, чиито интереси защитаваш по презюмпция.

Предлагам ви сега извадки от най-интересните блогърски коментари по темата. Съветвам ви и да ги изчетете изцяло, следвайки линковете ми.

Христо Блажев:

Читанката е един от най-любимите ми сайтове. В него никога не е имало реклами, не се е искал платен достъп за четене и сваляне. Книгите бяха за всички. Няма нищо общо с разни други, които искаха заплащане със СМС или слагаха скъпоплатени банери. Читанката бе място, където всеки можеше да намери нещо за четене, за да не се налага да прави избор между сметката за тока и нова книга.

Ред трябва да има. Но не и по този начин, с нагла полицейщина.

В целия свят тече гигантско дигитализиране на книжното богатство на човечеството. Неминуемо в огромната си част то ще бъде достъпно всекиму, защото това е начинът да се развива цивилизацията. И никой няма да спре това.

И аз давам книгите си свободно на всеки. Каква е разликата със сайта – че там можеха да се изтеглят лесно ли? Резултатът е един и същ – не можеш да ограничиш информацията, словото. Не можеш да спреш поривът на човек към четене и знание.

В края на април вече писах коментар по същата тема и тогава издигнах лозунг, който ще повторя сега: ПИРАТСТВОТО ОГРАМОТЯВА!
Но не това иска властта, нали?

Д-р Тони Филипов:

Веднага ще се определя, за да няма недоразумения: Ако разпространението на човешки ценности е престъпление, то аз съм за това престъпление… Защото тези пичове съвсем доброволно и само от любов към четенето качвали на този сайт книги, които пък хиляди хора, които нямат по 10-15 лева излишни да си купят, си изтеглят и четат.
Всичко Мара втасала, само не се вчесала… Изловихме крадците, убийците, педофилите и изнасилвачите на бабички и ни останаха само пиратите на книги!
Както справедливо отбелязва един гражданин във форума на „Новинар”, „Ако поп Стойко Владиславов живееше в 2010 г., неминуемо щеше да бъде арестуван за нарушаване на авторските права на йеромонах Паисий.” Така де, не е ли така? И хич немаше да го спаси това, че има кетап за светец! Щото има веществени доказателства. Един препис се пази в НБКМ, друг в румънската БАН. И никой не знае колко тираж е избичил. Добре, че не е имал съвременните средства, направо е щял да залее страната с пиратска продукция. Пък ако се вземе предвид и колко хора е подучил да преписват историята на Паисий, направо могат да го подведат под некой състав за организирана престъпна група.

Григор Гачев:

Аз обаче нямам намерение да млъкна. Още по-малко пък да забравя. Днешната акция на ГДБОП е посегателство не срещу Интернет пиратството, или нарушаването на права. Тя е посегателство срещу грамотността и културата на българите, и срещу правата ни на хора в държава със закони. (Погледнете пак цитата от закона по-горе.) Ако това положение продължава, това да остана в България ще е висша степен на безотговорност пред децата ми, родителите ми и приятелите ми. Защото какво бъдеще очаква страна, в която подобни посегателства биват търпяни и толерирани?

Към момента положението е просто и ясно до трудна за вярване степен. А именно: ГДБОП или бъдеще за България – изберете сами. Моят избор е бъдеще за България.

Смятам да поставя към всички български политици и управници избирателски ултиматум: да изберат и те бъдещето за България, и да вземат мерки ГДБОП най-сетне да започне да се занимава с организираната престъпност, а не да й изпълнява поръчките. (Защото който се бори срещу културата на българите може да се нарече издателска къща, асоциация “Българска книга”, Съюз на преводачите в България или както иска още, но за мен той е просто организирана престъпна група.)

Александър Кръстев:

Вероятно в спора са прави и трите страни – издателите имат право да претендират за заплащане за ползването на техните произведения (както се случва в целия свят), ГДБОП са си свършили работата, удовлетворявайки иска на засегната страна (защо е даден приоритет точно на това, няма да коментираме), читателите са бесни, защото бе спрян най-големият им източник на четива, който не ги караше да се чувстват престъпници (Читанката нямаше видим начин да печели пари от трафика си, за разлика от торент тракерите). Вероятно и трите страни са мислили дълго преди да решат каква позиция да заемат. Вероятно и трите страни ще вземат своите поуки от случая, дебатът по който тепърва ще се случва.

Ненчо Добрев, специално за Литературата Днес:

Голиат срещу Давид

Доживяхме и такова нещо в държавата. ГДБОП извършва специализирана полицейска акция срещу литературен сайт “chitanka.info” . Шестимата задържани са окачествени като престъпници, а дейността им незаконна. С това като че ли чашата на полицейския произвол преля. България си стана полицейска държава. С ченге министър-председател какво друго можеше да се очаква. Дори сравнението на Б. Б. с Уго Чавес е малко слабо. По -добре с Пиночет. Защото ние целокупно си живеем под полицейски диктат. Защото превратът срещу интелигенцията и срещу грамотността е явен. Защото неграмотните навсякъде по света лесно се манипулират и лъжат.

Всеки ден се прави показна полицейска операция, арестуват се бандюги, обществеността се приспива с телевизионни сериали и реалитита., изпълнителната власт ръкопляска сама на себе си, защото няма други поддръжници. Съдебната власт си измива ръцете с липса на доказателства и истинските престъпници след месец-два са отново на свобода. После Ц.Ц. ги хваща отново. Съдът отново ги пуска, поради липса на доказателства и т.н. Порочен кръг. Двеста-триста души престъпници ту ги хващат, ту ги пускат. Като в комедиен сериал с екшън привкус. Но не и с хепи-енд.

И на фона на този кадър, един литературен сайт е на път да стане изкупителна жертва, за всички безобразия, извършвани в държавата. Интересно ми е как тежковъоръжените антимафиоти са застанали очи в очи с едни нищонеподозиращи и невъоръжени хора. Хора, които не могат да окажат никаква съпротива. Хора, които не можеш да обвиниш, че правят нещо за пари, не са замесени в престъпни схеми за източване на ДДС, не контролират наркопазара, не се занимават с внос на крадени автомобили, не пласират алкохол без бандерол, не се занимават с износ на бели робини. А чисто и просто са хора, отдадени на литературата. И които се опитват да направят литературата достъпна и безплатна за всички. За да угодим на няколкото големи издателства, които искат да имат монопол на пазара, трябва да затворим всички литературни сайтове и сайтчета. Да забраним всеки литературен уклон, като проява на лош вкус и да третираме четящите като углавни престъпници. Затворите ще се пълнят с грамотни и интелигентни граждани, а тъпаците ще управляват държавата.

Родителите няма вече да карат децата си да се учат, за да сполучат, а ще им казват „не учи мама, за да си живееш добре” В читанките за първолаците на първите страници ще стоят снимките на Маргините с надпис отдолу – „наша гордост”, учителите ще разказват с въодушевление за техния богат житейски път, а на матурата пи литература ще се падне темата „Мутрата – борец за социални права и национална идентичност” Чалга-културата ще се постави на пиедестал, а в университетите ще се открият нови специалности – „корпоративен фолк-бизнес” и „правна далавера”. Думата „литература” ще бъде заличена от речника ни, а учените от БАН ще издадат „речник на мутрата” и „етика на подземния свят”

Ще успее ли правителството в битката срещу литературата или всичко ще се окаже един зле построен комикс-сериал. Голиат се е изправил с цял ръст срещу Давид. Кой кого ще победи. Но всички знаем, че това е приказка с предизвестен край.

Но внимание!

Читанката работи, а създателят й обеща да се върне пълната й функционалност веднага щом намери сървър в чужбина. Така че можем да спим спокойно, но защо трябва да се случва по този начин? И да очаквам ли ГДБОП да ми конфискува личния компютър, защото съм свалил няколко книги и не се срамувам да обява публично, че чета?

От почти три години блогът Литературата Днес се развива успешно, но… в него за книги пиша почти изключително само аз. Затова реших, подобно на Алекс от Аз чета (който прави нещо, струва ми се, невиждано досега в България – истинска онлайн книжна общност) и на любимия ми блогър Христо Блажев от Книголандия, да ви предложа трибуна.

Прочели сте нещо, което ви е впечатлило?

Искате да споделите мнението, критиките, емоциите си от дадена книга?

Желаете текстът ви да бъде прочетен от тяснотаргетирана публика, която наистина се интересува от книги и ще се радва да коментира и своето становище за вашето мнение и публикация?

Тогава изпратете ми своите текстове за любими или наскоро прочетени книги – мейлът е добре познат – info@literaturatadnes.com. Споделете мислите си за литературата!

Аз и читателите на Литературата Днес ви очакват!

За финал нещо дребно, но все пак не за пренебрегване – всяко публикувано (а едва ли ще спирам от публикация каквито и да е текстове, което са написани грамотно и на кирилица) ревю ще получи специално от мен една безплатна книжка по мой избор.