„Hash Oil” на Момчил Николов се оказа един от първите представители на съвременната българска литература, които съм чел. Практически „Hash Oil” се оказа в ръцете ми като наследник на „Горният етаж” – романчето на Момчил Николов, в което така се влюбих, че и досега ми е от любимите книги, препоръчвам го на всеки, имам към момента 2 или 3 бройки в себе си и около 4-5, раздадени на приятели „наем”, и което със сигурност в Литературата Днес никога няма да бъде представено в самостоятелен текст, а в най-добрия случай ще се радва на някое и друго дълго и ентусиазирано изречение във възхвала на величието му.

Връщам се на „Hash Oil” – по ред на написването предшества „Горният етаж” с около година, което веднага личи по качеството. Честно казано, творчеството на Момчил Николов е толкова типичен пример за градивност, че няма накъде повече – нещата му стават все по-добри, по-изчистени, по-стилни и т.н.

Read more »