От години като пример за много добър сборник с разкази давам „И други истории“

на Георги Господинов – бидейки толкова бързи, оригинални и оперативно лишени от клишета, те носят непринудено удоволствие за всеки опитен читател.

Моментът, в който зачетох „И всичко стана луна“, разбрах, че 12-те години чакане за нов сборник от Г.Г. са си стрували напълно*. Всичко тук е с няколко класи над познатото ниво – праща те в пулсиращата безтегловност на „Невидимите кризи“, но вече с невероятна литература!

„И всичко стана луна“ съдържа точно 19 разказа – когато ги четеш поред, сякаш всеки следващ оспорва мястото на предишния ти фаворит. Изключително оригинални сюжети, подплатени от страхотни заглавия и пълнокръвни герои.

Read more »

Никой не може да е безучастен към „Невидимите кризи“ на Георги Господинов.

Зад тази приятна корица (малко по Екзюпери) има точно 200 страници, разделени в 2 части, всяка от които съдържа по 20 истории.

Симетрията и отвъд тези наглед случайни детайли е удивителна – на задната корица например писателят се е подписал като Г. Г., а на титулната страница името „Георги Господинов“ като в езерна повърхност се отразява като „Невидимите кризи“.

Въобразявам ли си или сборникът е изтъкан в един фантастичен баланс?

Вижте корицата – в горния ѝ ляв край едно почерняло от слънцето дете води на въженце книжен левиатан. В долния десен ъгъл попрегърбен старец унило пуши лула, втъкната между изчетените страници на живота си. Между двете изображения са Невидимите кризи на Георги Господинов.

Има една история, „Европа сутрин, Европа вечер“, в която камбанен звън, вековна монументалност и улична динамика будят Човека, за да си легне часове по-късно сред веселия младежки смях на самотен площад. Тази история е позиционирана в края на първата част, намира се точно във физическия център на „Невидимите кризи“ и сякаш е цезурата на един перфектен стих.

Това не е случайно. Всичко в тази книга е симетрично.

Read more »