Ако една книга не може да ме убеди, че героите ѝ са истински хора, тя не струва –

винаги съм го казвал. Нищо не може да компенсира слабите и повърхностни персонажи – нито убийствен сюжет, нито съвършено оформление, нито перфектен стил на писане.

Джоан Роулинг притежава това – герои от плът и кръв. Четеш „Вакантен пост“, на всяка страница изскачат нови и нови хора, на които започваш да симпатираш, да се дразниш, да понамразваш. Аз самият дори се хващах, че страдам за част от персонажите сякаш тяхното нещастие пряко ще ми навреди.

Като особен плюс отчитам факта, че на практика няма лоши герои –

няма такива, които просто да намразиш и заклеймиш. Разбира се, срещат се доста антипатични хора, но а-ха да понечиш да ги зачеркнеш с „Ей, ти си боклук!“ ти хрумва, че такива неща всъщност правят, чувстват и усещат нормалните хора (да, и ти си от тях, примиряваш се в един момент).

Read more »