Трябва да призная, че на Роберто Боланьо (ударението е на „а“) се точа отдавна.

След като бях възхитен от разказа му „Синът на полковника“ в първия брой на БГ Granta, се случи така, че в ръцете ми се озова сборникът „Телефонни обаждания“. Няма как да не сте го забелязвали по книжарниците, защото корицата му е просто изключителна.

Разбираемо подходих със свръхочаквания и… всъщност те бяха донякъде оправдани. Поне в началото едва ли има читател, който може да се оплаче – първият от трите цикъла в сборника („Телефонни обаждания“) е чудесен, а пилотният разказ е направен като биография на измислен писател толкова майсторски, че се наложи да проверя дали наистина такъв автор съществува.

Read more »