Редовните читатели на Литературата Днес знаят, че 2011 г. и първите 8 месеца на 2012 г. бяха твърде бедни откъм ревюта. Причината съм казвал и преди – освен че четях като цяло по-малко, желанието ми за писане просто се бе изпарило (първоначално се надявах за кратко, пък то!).
От началото на септември все пак, за добро или зло, започнах отново книжната офанзива
и само за три месеца блогът се върна пак в играта и почти се докопа отново до място в топ 100 на блогосферата.
ОК, не знаех, че има български автори, които наистина пишат толкова добре,
затова може и летвата ми да е била малко ниска. Обаче „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков направо ме разби – кошмарно е, че я забелязах и прочетох чак след като се разшумя силно около нея заради наградата на ВВС за къс разказ.
(А за нея преди беше писал Блажев в Книголандия, но незнайно защо лековерно не съм го послушал веднага да я зачета!)
Почитател съм на наистина късия разказ – а Пенков пише по-дълги истории – 20-30 до 50 страници. Това от своя страна му позволява да се изстреля към майсторски висини. Той успява с някаква неумолима тежест да те разходи по протежението на историята си, по няколко пъти да те натъжи или разсмее, а накрая да те запокити така, че да не знаеш къде се намираш.
И това цели осем пъти!
 |
   |
Скорошни коментари