12:07
Нощ. Мрак и тишина облива страниците. Едва чуваме как майка ни повръща в банята след лечението си. Сънували сме чудовищния кошмар, от който се събуждаме винаги с крясък. Докато се страхуваме да заспим отново, някъде навън се размърдва огромното тисово дърво. Скрива луната с огромните си клони и проговаря с гръмотевичния си глас.
Ние сме 10-годишният Конър. Уплашеният Конър, Конър, който си прави закуска и изхвърля боклука. Конър, чиято уста в училище кърви и чийто баща гледа новото си дете на друг континент.
А това проклето дърво, старо колкото света, ни принуждава да стоим и да слушаме историите му.
Ние сме малко момче. Ние сме момче, чиято майка умира от рак, бори се с последни сили за живота, но все още можем, надяваме се да я спасим. Стига да не се появява чудовището от Онзи кошмар.
Но Чудовището от 12:07 е друго, различно. През кривите му зъби от възлести чворове се носи горещ дъх и повей на древност. То е тук за истории. През нощите ни разказва три – истории за въздадена справедливост.Истории, в които добри и лоши няма. Истории, където happy end е разрушение, болка и страх.
Историите са най-дивите създания. Историите ловуват, преследват и разкъсват. Пуснеш ли ги на свобода, никога не знаеш какъв хаос могат да причинят.
Скорошни коментари