Признавам, за пръв път бях чул името Джон Гордън малко преди да ми попадне „най-вдъхновяващата“ книга, която е писал досега (според личния му сайт). Традиционно избягвам да чета текстовете на задните корици на книгата, но този път неизвестността ме накара все пак бегло да прескоча по редовете… И още първият ме хвърли в тъча – „Защо нямам мотивация?“, после – „Накъде отива животът ми?“ и, разбира се – „Какво трябва да се промени“. Казах си, няма шанс да чета това подобие на Паулу Коелю и останалата self-help бумащина по книжарниците, но по някаква причина (разболях се и чисто физически „Семенцето“ ми беше на ръка разстояние) я зачетох и взех, че я прочетох за има-няма два часа с кратките прекъсвания.
Скорошни коментари