Отривисто отказвах да пиша за „Рязко“ на Людмил Станев. Но няколко месеца по-късно сборникът му укорително ме зяпа от една от много купчини с книги в стаята, където работя, така че се пречупих. Познавам автора от „Няма такава книга“ – една колекция от няколко други сборника, сред историите на които много съм се смял и много съм мислил. Е, стигнах само донякъде, защото се оказа, че след около 80-90 страници хумористичният модел става толкова еднакъв, че все едно разговаряш с пиян човек, забравил какво ти е казал преди да отиде до тоалетната.

Е, рекох си, Станев отдавна не е издавал нещо ново, пък и „Рязко“ е малка книжка – нищо и никакви 120 страници. Зачетох я в един тролей и съвсем скоро съжалявах.

Read more »

Е много е свежа, книгата на Деян Копчев е просто много свежа!

Ако ви се занимава с леко и приятно четиво, което постоянно те разсмива, мисля, че ви трябва „Лятна детективска история с таралеж“.

Не че разказите в сборника са връх на писането – те по хиляди параграфи отстъпват на големите майстори в кратките форми, рядко сюжетът се радва на особена дълбочина, а персонажите, освен главния герой, прекалено често стоят малко статично като развитие.

Но в крайна сметка на кого са му притрябвали тези неща?

Read more »

От години като пример за много добър сборник с разкази давам „И други истории“

на Георги Господинов – бидейки толкова бързи, оригинални и оперативно лишени от клишета, те носят непринудено удоволствие за всеки опитен читател.

Моментът, в който зачетох „И всичко стана луна“, разбрах, че 12-те години чакане за нов сборник от Г.Г. са си стрували напълно*. Всичко тук е с няколко класи над познатото ниво – праща те в пулсиращата безтегловност на „Невидимите кризи“, но вече с невероятна литература!

„И всичко стана луна“ съдържа точно 19 разказа – когато ги четеш поред, сякаш всеки следващ оспорва мястото на предишния ти фаворит. Изключително оригинални сюжети, подплатени от страхотни заглавия и пълнокръвни герои.

Read more »