Рядко пиша обща публикация за две книги, но този път ми се налага. Става дума за двата романа на Амели Нотомб – „Нито Ева, нито Адам” и „Живак”. Първата прочетох аз, втората – сестра ми. Сондирах и мнения от приятели, които са чели едната или другата, и стигнах до заключението, че не си струват два отделни материала.

Ако трябва да съм субективен, бих казал, че „Нито Ева, нито Адам” е слаба книга. Лично на мен ми прилича на нискокачествен любовен пътепис. И не става дума просто за любовна история, а за роман, който структурно и езиково е страшно близо до пътепис (из дебрите на любовта, ха). Чувал съм добри неща за други книги на Нотомб, които са много добри. Една приятелка много сериозно ми препоръчва „Речник на собствените имена” и „Антихриста”. Като прочете „Нито Ева, нито Адам” и „Живак” обаче остана крайно разочарована.

Явно „Нито Ева, нито Адам” е точно това, което мисля и аз – автобиографична боза, която чисто литературно не струва. Виж, за „Живак” сестра ми, Цветомира Ганева, се изказа крайно ласкаво и дори ми написа няколко думи, които никак не звучат зле.

Романът на Амели Нотомб „Живак” впечатлява с мистериозността на случващото се и се чете на един дъх. Сюжетът определено е оригинален и е поднесен по изключително загадъчен начин. Интересът на читателя към историята на момичето, което живее в специално създадена къща без никакви отразяващи предмети заедно с нейния собственик – възрастен старец, притежател и на цялото островче, нараства с всяка изминала страница.

Хазел (демек главната героиня, бел. Пр.Г.) се чувства сякаш животът я е опустошил, а с мистерията около това, защо тя не излиза извън стените на къщата и защо всеки, който стъпи на острова  бива подробно претърсен, се заема медицинската сестра Франсоаз. За един кратъг миг самоизолиралото се момиче се влюбва в посетителката си и я чувства като най-добра приятелка.

Интригуващ е начинът, по който Хазел описва състоянието си. Благодарността й към стареца, който й дава дом след ужасните бомбардировки, заради които тя губи семейството си, е неизмерима, но Франсоаз не е убедена дали Капитана заслужава тази признателност.

Вярвайки, че чувствата, които изпитва са форма на Истинската любов, старецът задоволява страстта си с цената на това да съсипе живота на две момичета, които е превърнал в храненици със силата на една и съща потресаваща лъжа. Проницателната медицинска състра забелязва у възрастния капитан очевидното отклонение от нормалната човешка психика, но оригиналността в идеята на Франсоаз й изиграва коварна шега.

Романът разтърсва с истинността си, но най-очарователното в него е това, че Нотомб удовлетворява желанието на всеки тип читател с два неоспоримо възможни финала. Определено това е затрогващо четиво!

Откъс от “Живак” – на сайта на “Колибри”.

Какво ми остава да кажа, освен че бях твърде критичен към „Нито Ева, нито Адам”. Моля се да се появи някой коментатор, който да ми каже, че греша, че книгата си струва или че поне става за четене в някой скучен следобед – защото мен просто не ме впечатли с нищо. Откъс от романа има на сайта на издателството.

На първо място тя е интелектуална. Провокира към размисли. И хубавото е, че бъка от мъдри мисли за четенето – човек може да открие себе си сред героите (и още как – самият той е главен герой) и да открие своя начин за четене, потребностите си в тази област и, разбира се, целите. Бих казал дори, че това е един своеобразен труд от областта на теорията на литературата. Естествено, не е, защото и сюжетът е толкова вълнуващ, че никоя уважаваща себе си наука не би го признала за труд в областта си.

Вярно е, че от време на време действието се бави, мудно е, дори и скучно (рядко), но всичко останало е на високо ниво. Има нещо безкрайно интересно в романа – в процеса на четенето му човек смята, че е попаднал просто на поредната книга, не дотам увлекателна и с претенции за велики мисловни открития, но, затваряйки последната й страница, вижда колко много е научил. И започва да мисли ли, мисли върху всичко онова, което му е направило впечатление. А тези неща, повярвайте ми, са много.

В структурно отношение “Ако пътник в зимна нощ” е неповторим. Редуват се романови начала с основната фабула, в която Читателят се сблъсква с литературните си проблеми. Началата на представените романи (поне част от тях) са страхотни (напомнят леко на завършени разкази, но не всички), а в някои е поставена толкова хубава завръзка, че на човек му се прищява да види какво става нататък.

Итало Калвино си играе с читателите. Той им показва как стоят нещата в дълбочина. Възможно е да преобърне изцяло нечий светоглед спрямо книгите и четенето. И в това няма нищо лошо.

Цифрова оценка – 6,5/10 – определено препоръчвам. Има какво да се прочете и размисли, въпреки някои доста изпъкващи несъвършенства.

За повече информация посетете сайта на издателството.