В българското издание на „Дървото на нощта” са включени и разкази, които не са били поместени в оригиналния сборник - те са и писани след 1949г. За съжаление, никъде в интернет не открих съдържанието на първото издание (ако някой има информация за него, ще му бъда признателен), нито пък дори една рецензия на сборника. По тази причина не мога да съм убеден кои са точно осемте разказа, издадени през 1949 в книга, но за сметка на това съм сигурен, че колибровата 296-странична книга си струва всяка секунда, прекарана с нея - че и с лихвите.

Признавам, че съм силно афектиран от „Дървото на нощта” - дори още не съм прочел всички разкази в нея. Тези, на които обърнах внимание, обаче ме смаяха. Първият например, „Стените са студени” (1943 - Труман е бил на 19!), е впечатляващ пример за чудесна писателска стилистика. Много точно в него се вижда изчистения маниер на писане на късния Труман Капоти, който виждаме в шедьоврите „Закуска в Тифани”, „Хладнокръвно”, разказите в „Музика за хамелеони” (1980 - писателят е вече на 56 и съчетава в сборника и свои стари творби, за да създаде една от най-добрите писателски компилации, които въобще някога съм чел).

„Китара с диаманти” (1950) пък вече загатва за хомосексуалната тема в по-зрялото творчество на Капоти. Едно изречение в разказа ме впечатли много силно. Перифразирам: Те бяха точно като любовници с изключение на факта, че не сливаха телата си. (отнася се за двама затворници) Просто брилянтно.

Излишно би било да сипя хвалби за всеки отделен разказ или за общата концепция на сборника. Той е просто страхотен. Препоръчвам го много, много горещо. Труман е гений.

Повече информация за книгата - на сайта на издателството.

П.П. Единствените ми препоръки към „Колибри” са да стегнат малко коректора си, както и да намерят още някоя снимка на Труман Капоти, че вече на втора тяхна корица има една и съща, мината по два различни начина през Фотошоп.

Посетете E-Preslav.com !

Кой друг писател би накарал Архимед да сцепи каца за кисело зеле, да я направи СПА-басейн и да спи с Еврика в нея? Или да се ебава като гори със система от огледала туристи по плажа? А знаете ли, че Микеланджело е най-обикновен келеш, който заради корупционните схеми с папата получава обществена поръчка да изрисува тавана на Сикстинската капела? Или пък че Хитлер и Сталин са си лафили през оградата на средата на Полша и да си разказвали вицове, докато са упражнявали комшулъка преди Йосиф да започне да се прави на циганин и да върти задкулисни номера на невинния Адолф?

Милият Иван Грозни например е бил толкова нещастен с хилавото си телце и пъпчиво лице, че започнал да блъска като животно във фитнеса и бил на път да се забие със самата Ана Курникова, но тя го прецакала с Енрике Иглесиас, нали…

Един от най-добрите текстове в „Още дневници и нощници“ със сигурност е този за пръдльото Рьонтген, чиято единствена цел била да снима женски цици през дрехите, но скапаната машина, която изобретил (Порнбластер турбо І), пропускала и плътта и на снимките излизали само някакви кокали…

Да не говорим пък за биографията на Сталин, който явно е имал ефектно чувство за хумор и по цял ден си е играел на въпроси и отговори (точно те са един от най-силните моменти в цялата „Още дневници и нощници“), а като нещо не го е кефело – пращал хората за разстрел.

Бомбата на цялата книга е невероятното разкритие, че Елвис наистина е жив и всичките жълти таблоиди в света са били прави, че не е умрял. Голямата им грешка е била дестинацията, където той се подвизава – а именно България. Ключовото му име, взето по време на Възродителния процес, разбира се, е Цецо, а за приятелите – Цецо Елвиса.

Художественото оформление на „Още дневници и нощници“ е уникално. Преди всеки отделен текст е поставен колаж, тематично свързан с предстоящата биография. След всяка такава пък има една и съща чернобяла илюстрация, която поне на мен адски ми прилича на Ози Озбърн. Да не говорим пък за корицата, на която е сложена скромната Венера на Сандро Ботичели, лепнала си типичната свенлива усмивчица, въпреки гигантската татуировка на дракон, прикриваща цялата предница на тялото й.

Каквото и да говоря сега, няма да мога да изразя огромното удоволствие, което изпитвах от четенето на „Още дневници и нощници“ на Иво Сиромахов. Мога само да ви посъветвам да си я купите възможно най-бързо (цената пък е страшно ниска – 10 лева) и да я разгърнете. Оттам вече няма сила, която да ви отдели от книгата, докато не я прочетете докрай.

Както и на задната корица на “Дневници и нощници” имаше изказвания на велики хора за книгата на Сиромахов, така и сега традицията не е потурчена и цитатите са по-добри дори от славните си предшественици:

Винсент ван Гог: „Дневници и нощници кърти мивки и реже уши.”

Майкъл Джексън: „Сиромахов ми харесваше повече, когато беше малък.”

Алекс Фъргюсън: „Чакам с нетърпение трансферния прозорец, за да продам Роналдо и да си купя книгата на Сиромахов.”

Гари Каспаров: „Дневници и нощници” направо ме матира.”

Ърнест Хемингуей: „Когато чета книгите на Сиромахов, ми иде да се гръмна.”

Нямам търпение да прочета книгата. Тогава ще споделя мнение за нея.