Литературата Днес

Националната литературна награда на името на Елиас Канети, учредена от община Русе преди три години, бе присъдена на нашумелия напоследък писател Алек Попов за най-новия му роман “Черната кутия”. Призът бе връчен на автора тази вечер, на тържествена церемония в театралния комплекс “Доходно здание”, Русе. Отличието “Елиас Канети” се дава веднъж на две години. Алек Попов е вторият носител, след Константин Илиев. Решението се взима от две независими журита.

Тазгодишният лауреат на “Канети” е носител и на редица други литературни награди, сред които са българската награда за фантастика „Гравитон“ (1995), наградата на БНР за криминален разказ „Павел Вежинов“ (1994), за къс разказ „Рашко Сугарев“ (1999), „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2002). През 2004 получава годишната награда на списание „Clouds“, където романът „Мисия Лондон“ се публикува на английски език. През 2005 печели Националната награда за драматургия „Иван Радоев“.

След залпа от похвали, самобичуване и плач, последвали смъртта на Кърт Вонегът, ви представям гида му за добро писане, от сборника Bagombo Snuff Box .

1. Използвай времето за размотаване по такъв начин, че после да не го считаш за изгубено.
2. Осигури за всеки читател поне по един герой, в когото да се разпознае.
3. Всеки герой трябва да желае нещо, дори да е само чаша с вода.
4. Всяко изречение трябва да прави едно от двете неща – да представя герой или да напредва в действието.
5. Започни колкото се може по-близо до края.
6. Бъди садист. Без значение колко мили и невинни са героите ги – прави така, че да им се случват ужасни неща – в такава последователност, че читателят да разбере от какво са породени те.
7. Пиши за да задоволиш един-единствен човек. Ако искаш да разпръскваш любов по целия свят и всеки да те хареса – историята ти ще куца.
8. Давай на читателите колкото се може повече информация и колкото се може по-бързо. Читателите трябва напълно да разбират какво, къде и защо се случва всичко, за да могат сами да довършат историята, ако хлебарки изгризат последните няколко страници.

Преводът е от блога MetaxuCafe.

В обществото ни науката на литературата и езика е запазена марка само на поети, романисти и литературни критици. Езикът е определян като декоративно изкуство, подходящо за забавление и култура, но напрактика непотребно в сравнение с точните науки. Просто вижте нивото на учеността при английската филология срещу това при компютърните науки или счетоводството.

Но дали това е точна оценка за начетеността?

Езикът е основният посредник между вашия разум и този на аудиторията ви. Неефективното изразяване проваля и изкривява идеите.

Ако искате да бъдете разбрани, ако искате идеите ви да процъфтяват, най-голям приоритет би трябвало да ви е правилният език.

В модерния свят на бизнес и политика това е трудно. В много случаи неточното изразяване се използва умишлено за отказване от определени позиции и дългове. Нищо чудно, че е трудно да проумееш всяко нещо!

В есето си Politics and the English Language от 1946 Джордж Оруел представя пет съвета за ефективно писане, които, ако бъдат следвани, стават полезни за правилното и точно прокарване на писателските идеи!

1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова фигура, която сте виждали публикувана!
Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо хрумват, а и звучат комфортно и мелодично.
Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор. Отделете време да измислите нови, свежи и силни образи!

2. Никога не използвайте дълга дума, когато можете кратка.
Дългите думи не ви правят интелигентен. Всъщност имат обратния ефект – звучите помпозен и арогантен. Те също така по-малко харесвани, неразбраеми и дори отвратителни за четене.

3. Ако е възможно да махнете някоя дума, не се колебайте!
Великата литература е прост език, наситен със значението на най-големите възможни внушения (Езра Паунд). Следователно всички думи, които не допринасят за смисъла, разводняват силата му. По-малко винаги е по-добре. Винаги.

4. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да ползвате активен.
Това често е пренебрегвано, вероятно защото много хора не знаят разликата между активен и пасивен залог. Самият аз не я знаех допреди няколко месеца. Ето пример, който прави нещата лесни за разбиране:
Мъжът бе ухапан от кучето. (пасивен)
Кучето ухапа мъжа. (активен)
Активният е по-добър вариант, защото е по-кратък и въздействащ.

5. Никога не използвайте чуждестранни фрази, научни или жаргонни думи, ако смятате, че те имат еквивалент във всекидневния английски.
Ако е възможно, нека написаното да е достъпно за средностатистическия читател. Не ви трябва да се отнасяте в ненужни обяснения, но опитайте да помогнете на хората да разберат за какво пишете. Искате те да възприемат идеите ви, нали?

6. По-скоро не спазвайте тези правила, отколкото да пишете като абсолютен дивак!
Бонус-съвет.

Тези съвети за лесни за запомняне и разбиране, но трудни за прилагане. Успешното писане идва най-вече с многото практика, така че това е ключът!

Превод от PickTheBrain.