Провалът My kinda

My Kinda беше мащабен проект, планиран за реализация в няколко големи европейски страни (с най-голяма сила трябваше да бъде задействан в Русия, България и Румъния). От Румъния е и собственикът на “мрежата” – Лий Уилкинс. Българският сайт стартира на 5 ноември, 2007, в полунощ. Седмици преди това бях получил мейл от Димитър Веселинов Divedi, известен български блогър, с който ме канеше да участвам срещу прилично заплащане в писането на статии за раздел “Култура”. Започна се, той пусна един мой фрий тестов пост и се започна голямото чакане от моя страна. Трябваше да получа договора, някакви одобрения от Уилкинс, всякакви затруднения изникваха сякаш от нищото. В крайна сметка, на 20 януари писах на divedi и той ми каза, че му трябват по-универсални блогъри. ОК, написах му, няма проблем, той изтегли поста ми от My Kinda и това беше. Малко по-късно видях какво се е случило с целия проект, пропадането му и неизплатените дългове към блогърите (които според един англоезичен сайт възлизат на 144 000 евро.

От една страна се зарадвах – кой кого сега, аха, не ме взеха, но пък не си дадох безплатните усилия на шайката румънски използвачи, но после се замислих за всички измамени. Не познавам блоговете на много, но два следя редовно – “Како Сийке…” и блога на Енея (чийто един скорошен пост, макар и не посветен на My Kinda, ми напомни много точно ситуацията с румънската мрежа). Та техният труд е безспорно много качествен и така хвърлен на вятъра (не става за безплатното публикуване – в голямата си част блогването е точно това, а за измамата, на която са станали жертви). Както пише tin4e ето тук, първоначално всички “одобрени” блогъри пишеха с гордост за професионалния си успех (като Петър Стойков тук) и то не без основание, но в крайна сметка се получи… да не квалифицирам точно какво…

Та пиша този пост най-вече за да изразя крайното си неодобрение към хората, незачитащи творческия труд. Не става дума само за фалиралите мошеници от My Kinda, с тях не се изчерпва нищо, а за всички, които ползват без да дадат… Това явление, за съжаление, няма изгледи скоро да спре…

Издайте и вие роман!

Преди минути прочетох за страхотната инициатива на блога Човешката библиотека и се ентусиазирах ужасно много. Ето накратко за какво става дума:

В Казанлък има едно училище, в която явно учат изключително талантливи и амбициозни деца. Та те се събират редовно в нещо като кръжок (?!) и пишат колективно. До момента са завършили три книги, които са издадени с помощта на училището. Проблемът сега е, че няма откъде да се съберат пари за издаването на новия им роман “Играта”. Той е 300-страничен фантастичен разказ, украсен с божествени илюстрации, рисувани лично от авторите. Началото му можете да прочетете ето тук, а корицата и част от рисунките вижте тук.

Тук идва най-интересното… Не са необходими огромни усилия от страна на ценителите на литературата, които в момента имат огромен шанс да подпомогнат за утвърждаването и покрепянето на едни наистина много талантливи млади творци! За да поръчате един екземпляр, е необходимо просто да изпратите един e-mail към poslednorog (@) gmail (.) com и да се лишите от една десетолевка, а в замяна (в случай, че нещата се получат и се събере необходимата сума) ще получите един брой от лимитираната серия на романа “Играта”.

Аз вече се записах и то с огромно удоволствие! Направете го и Вие, станете съиздатели на нещо, което наистина си струва! Не забравяйте датата, когато ще стане ясно дали е възможно издаването със средствата, събрани от нас… Тази дата е 15 май, така че побързайте!

Герой срещу сюжет, или как да бъдете по-добри писатели!

Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна – с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.

Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.

В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.

Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.

Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман – с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете – от фабулата или от характерите?

Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.

Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.

Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.

Страница 154 of 176« Първа...1020304050...152153154155156157...170...Последна »