Поезия
ОЩЕ
като хлапе
пред женски комбинезон
за пране
жаден, на глътки
стоиш,
какво ли има /още/ под него…
над прозрачното тънко
парче плат
очите ти топли сълзят,
ти си щастливо хлапе,
но /още/ не го знаеш,
и /още/ не вярваш във приказки,
на ум си представяш
как истинска
булчинска рокля
се сваля веднъж,
но това не е важно…
комбинезон
с тънки презрамки
над облите рамене
/още/ пази дъха ти
преди да прерасне във дъжд,
след пищната
бяла
бродирана
рокля
нещо друго
/още/ прави те мъж
ДЪРВОДЕЛЕЦ
направи ми сърце от дърво,
издялай го остро,
всяка стружка отцепена прибери,
пресовай хартия от нея,
заший ми очи
от ококорени чепове,
а устата тънка шибучица,
запиши със перо
тази рецепта
и на кръст разпъни ме да съхна,
после в джоб ме сложи
и се връщай,
там,
откъдето отсече душата ми,
в онази гора да горя…
а ти
от хартията мека,
с рецептата върху нея,
крила си скрои,
ако искаш
над пушека от пожара
за миг прелети…
КОНКРЕТНО
ръкав без ръка,
луна,
в собствената си сянка
изгубена,
като стъклено топче
в незашития джоб
на малчуган,
непогледнат цветец,
непомирисана багра…
котешко мъркане
зад екрана,
хайде да пуснем птичката
от кафеза
на съседната южна тераса,
нищо,
че не е прелетна,
ще напълни ръкава
със своята птича цветност…
зад прозореца
на съседите
в собствената си сянка
се събужда
жена
в нищо повече от конкретност
ПРЕДИ ЗИМАТА
вятър разсипа пера
в ръцете ми,
дали да ги полепя до лактите
или да ги сгъна
във вестника вчерашен
като
разпалки
за зимата
вятъра си замина
с първите птичи ята
наклали нотите си върху стърнищата,
ръцете, безсилни
да спрат югополета,
в усмивката
на небето есенно
стихнаха
перата
се наведоха
да ми вържат
обувките
МАРИОНЕТКИ
в живота на марионетките няма
дни с кадифени ръкавици,
по телата им
от дърво и плат
конците се врязват
в дълбоки пътеки,
марионетките не могат да плачат
един възел спрял им е в гърлото,
конците, кръстосани над главите им,
опъват шиите,
устните,
до усмивка опъват ги,
в живота на марионетките
няма сутрини без кафе,
нощи без тъпкане,
дни без пране,
те осъмват различни за слънцето,
за луната са преоблечени,
един кукловод само ги вижда
голи, чисти, от конци разсъблечени,
те нищо не казват
защото никой не ги е попитал,
мълчаливи, на пръчка нанзани,
стихват между представленията,
висящи притихват,
живота на маронетките
е чиста проба живеене,
без идоли, без дубликати…
преди последното представление
им подариха
човешки сертификати
Антон Терзиев
Човекът АмФобия
Със вдигнат, или
Не съвсем до долу цип.
На дъното на Океана,
В Градския басейн без лилии,
Лежи – пести – не отговаря.
Името му означава
Малко.
Наталия Цветанова
Неизпратено писмо до F
………….
годините F годините
те са тези които очакват да ни се случат
аз вече не съм тази
която рисува щурци върху лятото
помниш ли F
беше толкова……
толкова … кръгло
очакването
заспиването
сънищата отдавна са парцелирани
за какво да строя мостове F
щом не водят към теб
отказвам да пия любов сипана в чаши
тези ситни цветчета по роклята ме издават
точно както синия плик
в който сложих писмото си онзи път
не беше толкова далече времето
когато се нуждаех от теб F
когато вместо да ме бутнеш от дървото
ти протегна думите си към мен
и ми избродира събуждане
нежно
нежно
паяжина оплела утрото
помниш ли F
помниш ли
малките хапченца в джоба ми
имам и друго шишенце
но указанията са толкова досадно дълги
и черни…
ако бяха зелени…
какво ще ми говориш за годините F
нали виждам как безсрамно са се разкрачили-
малки мръсници!!!!!
на всичко отгоре трябва да си ги спомням
няма гума за триене на години
часът настъпи F
вече 40 дни
търся убиеца на собствените си мисли
а вратата заяжда
това не е тази врата
през която съм минала в бяло
не е тази която те пусна да минеш оттатък
и прозорецът F
и прозорецът
още пита къде са цигарените ескизи
използвам снимката ти по предназначение F
точно както си ме учил-
цинично
и безразлично
ела F
ще те науча да говориш с щурците
няма нужда да ми рисуваш анемонии
даже кокичета няма нужда да ми рисуваш
достатъчни са ми три стръкчета ежедневие
нарязани на ситно
поръсени с безразличие
ще ги поливам
ще ги поливам
но ти си тук F
още си тук
в калта по килима
в сапунерката
поне да беше взел четката си за зъби
смених калъфката на възглавницата
обаче си ми оставил мълчането
залезите не притихват
в отражението на очите ти
няма да те вдишвам с утрото
и да съм част от скучните ти вечери
и да съм част от скучните ти вечери
не съм засадила градината F
още чакам да донесеш лейката
а тя най нахално се зъби
под гумите
на пикапа
бягай бягай Луна
ще започна и теб да рисувам
Николета Манолова
Гейша
Със ситни стъпки
прекосявам ума ти.
Почти като видение,
призовано от мъглата.
Под тежката коприна
се движи изящното ми тяло.
На самодива?
На богиня?
Не.
Под кимоното се крие
тялото на гейша.
Покорило нежно
най- опърничавите изкуства.
Под тънките ми пръсти
излизат най-вълшебните ноти.
Роди ги сърцето ми.
Сега докосват твоето.
Трепет.
Тишина.
Само моята музика.
Затваря очите на въздуха
и го целува.
Тихо !
Не дишай !
Не убивай крехката феерия.
В ръцете ми всичко е красиво.
Погледай как танцуват ветрилата ми.
Усети ли
вятъра, който създадоха?
Подарявам го на сетивата ти.
Не си го срещал.
В него се е впила моята мистерия.
Правиш опит да ме задържиш.
Недей.
Аз не съм жена.
Не съм любима.
Аз съм творение.
Гейша
с червени устни
и черни коси.
И онези очи.
Като безкрайност.
Портал към божествата.
Спри да се взираш в тях.
Ти си човек.
А хората отдавна
са изгонени
от рая…
Зоя Маринчева
Паяци призраци
Призраци няма, духове също.
Бели стени. Изчистени линии.
Нисък таван.
Климатикът задуха ли, всичко изстива
Без въображение.
Но е топло, уютно все пак.
Казах – нисък таван.
Вътре паяци – скачащи,
Бягащи, нежно пълзящи,
Тарантули – два броя –
Влизат тихо – невзрачни висулки
Димящи от жега…
Залавям ги в стъклена чаша, изтръсквам
На старото лежбище –
Мека трева.
Няма призраци. Тежки
Сатени от паяжина. Нова къща –
Нов паяк – модерн.
Семпла паяжина, лека линия
Като ъглов диван с кожена маса,
Като маса-квадрат с цвят какао
Lazy Jane по средата – матирана,
Като виснала лампа на Kovacz,
Като столче-лале на Сааринен.
Краткосрочно изпредени паяжини
Функционалност.
Оптимизирано производство.
Средно качество.
Не като тази отвън, дето вчера
Изполях я с вода, тя пък блесна
Красива, разперена, облак-феерия…
Този майстор на фината нишка
На перлена пелерина от
Високо-издръжлива стомана,
Излята от въздушни потоци.
Този майстор художник естет
Появи се, изчезна. Взех, че купих
Картини, на тях – югозападът –
Мека приказка, топъл камък
Залез? Изгрев? Драматичен щрих
В топла гама, кон на зъбер,
Каубой в джинс, сомбреро,
Пещери в пустиня от пясък
С орбити, над които увисва
Слънцето
Е жестоко.
Много кръв, профил изсечен.
Ще ги закача на стената.
Ще се скрият паяците
Зад огромен призрак на пустиня
С дух на тяхната родина,
А отвъд – най-вече в тази нова къща
Чува се под ниските тавани -
Няма призрак, няма дух,
Спокойно.
Паяците сричат от ъглите
На modern-а кратката история
На перманентен кризис.
Много са хубави