Index Librorum Prohibitorum

Posted by Преслав Ганев on July 17, 2008

Index Librorum Prohibitorum – понятие, което векове наред обрича стотици писатели и философи на цензура. Конюнктурата на Римокатолическата Църква е безпощадна в налагането на своите възгледи – паството е длъжно да се причисли към нейните наставления (които са си чиста проба заповед в името на Вечния живот), което значи и да не припарва близо до дългия списък на книгите, включени в черния списък на Папството. Каква е историята на този списък, какви са моделите, които следват забраните, защо ги следват и кои са най-известните писатели, попаднали под тежкото наказание да се нечетими от ревностните католици?

Index Librorum Prohibitorum включва книги, които Римокатолическата Църква смята за вредни за себе си и за вярващите – определя ги като неморални и зле влияещи на вярата на своите членове. Целта на списъка е да предотврати четенето на книги, отричащи ценностите на християнството или проповядващи грешки в тълкуването на религиозните догми. Различните издания на Индекса включват не само забранените издания, но и съвети за правилно четене и цензура на книги.

За първи път подобен списък се публикува в Нидерландия през 1529, следва такъв във Венеция (1543) и в Париж (1551). Означен е като Index от папа Павел ІV (който го издава през 1554), но е сметнат за твърде строг и е ограничен и през 1564 от папа Пий ІV е съставен “Тредентинският индекс”, който става основа за всички следващи списъци до 1897, когато папа Лъв ХІІІ издава “Index Leonianus”.

До 1948г. списъкът е редовно актуализиран, като в тридесет и второто си издание съдържа над 4000 заглавия, низвергнати по различни причини – най-често ерес, сексуални теми, неморалност, политическа некоректност. След края на Втория Ватикански събор (1966) Индексът е отменен като задължителен документ.

След най-известните писатели, философи и учени, попадали в Index Librorum Prohibitorum са: