Александър Баденфийлд е новият ми любим литературен герой.
12-годишното хлапе е сигурно най-онеправданото човешко същество и просто няма как да не ви разчувства.
Сашко е неразбрано дете – хората по презумпция го мразят заради лошата слава на семейството му, сираче е от малък, а като свирепа мащеха го отглежда злият и досаден иконом Уинтърботъм, който го лишава от всяка мъничка радост на детството.
Онова, към което нашият любимец се стреми, е всъщност хилядолетното търсене на напредналите умове на човечеството – достигането на свръхчовека, иначе казано – безсмъртието. В случая в „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ това са деветте живота на ленивата му и глупава котка, която така или иначе не ги заслужава.
След като успява да се сдобие с нейните 8 живота, оставяйки ѝ един от благородство,
започва истинското приключение на Александър и неговият плавен преход към истинския живот. Той вече може да прави неща, за които преди само си е мечтал – да се отдаде на спорт, да яде забраняваните му храни, волно да се носи с каяк по течението, да полети към небесата, изконен блян на всеки човек.
Разбира се, по пътя си младият Баденфийлд среща куп зложелатели и хора, чиято единствена мисия в живота е да правят живота му черен – злобен простак тореадор, неразумен личен шофьор (заради когото Сашко губи единия от ценните си животи), извратени дечица, които му се подиграват, и още куп други.
Но губи ли Александър надежда? Не!
Той продължава да живее и щастливо да губи животите си един след друг, докато не се стига и до очаквания край – последният живот и безкрайната тъга на младия герой, че всичко приключва.
Финалът на самата книга, с оглед любовта ми към природата на Баденфийлд, ми остана необясним – и честно казано не разбрах защо така се случва, той не заслужаваше ужасната си участ. Но пък от друга страна не заслужаваше и цялия негативизъм изсипал се срещу му по протежение на всички 168 страници, осеяни с прекрасните злокобни илюстрации на Софи Блекол…
За финал на ревюто си ще вметна, че то самото е доста подло и само лъже.
12-годишният Александър Баденфийлд като цяло е гадно копеленце
и със сигурност също би ви извъртяло толкова кофти номер. Работата е там, че не те него, а той мрази всички хора и ги пръска с воден пистолет, пълен с кетчуп, разхвърля обелки от банани по улиците и обижда единствения човек, който го обича (свирепия иконом Уинтърботъм). Най-общо казано – и един живот му е много.
А всъщност Сашко е толкова ужасен и циничен, че и с целия този черен хумор около него няма как да не ти стане симпатичен. Илюстрациите на Блекол (които има тук-там и из ревюто) пък още повече изпълват дяволитата обстановка.
Свежа, забавна и разчупваща клишетата – това е „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ на Джон Бемелманс Марсиано. Освен това и поредният полиграфически шедьовър на изд. „Милениум“ (не колкото величествената Изобретението на Хюго, но все пак).
Голямо браво и искрена препоръка за книгата!
Истински ревюта за Александър можете да видите при Книжния Жор и от Габриела в Аз чета.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.