Иън Макюън и “Изкупление” – велик роман!

Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност.

За съжаление, горният параграф не е писан от мен, а за “Капитал Light” от Йордан Ефтимов, чиято непринуденост, прямота и компетентност в критическия изказ уважавам много. Трите изречения по-горе обаче по-доста по-убедителен начин, отколкото аз бих успял някога, описват част от същината на „Изкупление” на Иън Макюън – книга, която стилово може да ти напомни едновременно на джейностинова и на стивънкингова творба.

Първоначално бях гледал само филмовата адаптация по романа – безспорно невероятно внушителна драма, която и до днес препоръчвам на хората, които ме питат „Какво да си дръпна да гледам?”. Когато видях, че „Колибри” го издават, реших, че задължително трябва да се прочете.

Стилово книгата е уникална (да благодарим дружно на преводача Ангел Игов, който със сигурност е извършил чудеса). Сюжетно обаче романът не блести, въпреки че се развива на няколко пласта и може да задоволи доста различни предпочитания – имаме любовна история, военен разказ и история за историята.

Романът е трогателен и може да натъжи почти всеки поне средноемоционален човек. Вярно, няма да ви скъса от рев, но със сигурност ще ви докосне. Дори и само краят, за чието съдържание дори и не си помислям да загатна, си струва цялото четене.

Героите са хора. Обожавам да чета книги, в които героите са хора от плът и кръв, а авторът те слага точно сред тях, те се движат, говорят, чувстват и единственото, което не се случва, е да се блъснат физически в теб. Със сигурност обаче могат да ти влязат под кожата и да те накарат да мислиш за тях дни наред след като си прочел последната страница, даже с благодарностите на автора.

За Бога, братя, прочетете „Изкупление”! Романът е шедьовър, а Иън Макюън – жив класик!

Откъс от книгата можете да прочетете на сайта на издателство Колибри.