Има нещо в „01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов, което те грабва. Със сигурност това не е дълбок метафизичен смисъл, над който критиците с векове да си блъскат главите, нито зашеметяващо реални и истински персонажи. Откъм стил, разчупеност и иновативност обаче Борисов, когото в блогосферата познаваме като pro01, няма грешка. Или както казва Виргиния Захариева: „Ивайло Борисов става.”
„01″ те хвърля в тъча от смях – на две места се смях така, както не съм се хилил и на „Горният етаж” на Момчил Николов. (Кратка вметка: на едното, там за едноръкия готвач, трябваше да се смея с глас няколко минути и просто не можех да продължа с четенето преди да съм се успокоил.)
Чувството за хумор на Ивайло е страхотно –
от една страна е на типичния сленг, на който си лафим и в живота, а от друга е достатъчно непредсказуем, че да те изненада и разсмее. Разбирането на главния герой в книгата, Бенедикт Томов (wtf), за живота (а съдейки по блоговете на Ивайло Борисов – и неговото собствено) е друг аспект от „01″, който си струва да се адмирира – със сигурност този тип сквернословия би предизвикал у една специална бг-аудитория дюдюкания и анатемосване на пошлата и пропаднала капиталистическа младеж, но всъщност в случая имаме крайно необходимо за съвременната ни литература гледище – и не говоря за политическа, социална, икономическа и сие конкретна крайна гледна точка, а необходимостта от каквато и да е крайна гледна точка. Защото къде преди „01″ сте чели в популярен роман гавра с хората, които спират от уважение на сирените на 2 юни? Е, в един момент Ивайло Борисов явно прекалява с това и си личи от километри, че го прави показно, но това са си рисковете на дебютния роман.
„01″, много ясно, има и един куп недостатъци
Първо, страшно много ненужни елементи. Към края на книгата направо имах чувството, че Ивайло е искал на всяка цена да вкара всяко свое интересно, забавно, свежо писание, пък ако ще то да няма абсолютно никаква връзка с цялостната идея на романа – защото от такива тотално отдалечени от фабула, сюжет и всичко друго там изстъпление, „01″ просто бъка, а това е малко досадно, колкото и готино, смешно и перфектно стилово издържано да са написани.
Освен това малко му куца навързването на основните моменти в повествованието. Завръзката особено е толкова нанизана с бели конци, че се зачудих само как извънземни не се появиха отнякъде в историята. За последната част (преди Финале-то имам предвид) да не говорим – тотална липса на логическа свръзка с останалата част от романа. Малко повече предварителна планировка със сигурност нямаше да е излишна.
Въпреки тези очебийни проблеми обаче, „01″ си е класен роман, па макар и неприличен. Дори да не ви допадне във високия смисъл, така да се каже, със сигурност няма да спрете да го четете на средата, толкова е увлекателен.
(Благодарности на Ивайло, че героят му ме научи на комбинацията блекбуш + стела и по-специално на първата глътка от стелата. Просто съвършенството в течна форма…)
„01. Неприличен роман” е предтечата на бъдещето на съвременната ни литература. Просто си го намерете някъде.
Ако не искате да го имате, НЕ четете откъса от „01″ на сайта на Колибри. Прочитането на извадките от романа със сигурност ще ви накарат да преосмислите нежеланието си за близка среща с вида на Ивайло Борисов.
Очаквайте по-късно днес в специална публикация и новата томбола за награда книга!
Comments are closed.