Някои от вас вероятно са забелязали, че в последните няколко дни имаше сериозни проблеми със сигурността на Литературата Днес. Google беше репортнал сайта като опасен и съответно в него не се влизаше.

След няколко безсънни нощи и четене на безкрайни текстове в интернет успях да се справя с „почистването“ (не и без помощта на момчетата от FColor.bg, на които много благодаря!) и сега вече абсолютно всичко е наред (впрочем – благодарности и към онези, които ми сигнализираха веднага щом видяха, че има проблем). Всъщност – толкова е излъскано и забърсано от зловреден код, дребни червейчета и ненужни файлове и логове, че чак е странно как успях да го направя.

Е, успях и сега е моментът да поднеса извинения, ако е имало проблем с някого! Взел съм мерки, има направени защити на три различни нива – от сървър, през хост, до wordpress-а на блога, така че Литературата Днес вече буквално е непревземаема крепост от автоматичните хакери в интернет (да не чувам Challenge Accepted, защото няма да го понеса втори път, хехе).

Този материал е добър повод и да отбележа сериозния напредък във „фенската“ маса на блога – вече почти 2500 души са се присъединили на страницата във Facebook.

Не забравяйте едно старо мое обещание – като станат 2500 (т.е. още около 20 души), започвам едно мащабно раздаване на книги. Има доста, така че „печелившите“ със сигурност няма да са малко. Дерзайте и чакайте анонс за Началото!

И поредната томбола с раздаване на книги изтече – този път наградите бяха три сборника „Деград“ с автограф на автора Васил Георгиев (и осигурени с любезното съдействие на CIELA). Е, преди минути чрез онлайн-генератора за случайни числа избрах и тримата печеливши – номер 13, номер 104 и номер 60 – от общо 118 участници.

Наградените са Пънар Кязим-Зинал, Ренета Костадинова и Яница Христова!

Честито! Могат да очакват скоро да се свържа с тях по мейл или телефон, за да уточним как и къде да им изпратя книгите!

Не пропускайте да следите за нови инициативи (такива ще има, обещавам)! Най-лесният начин е да се абонирате за RSS-емисията на Литературата Днес или да станете „почитатели“ на фен-страницата във Facebook. Друг вариант е да фаворизирате блога в своя браузър.

Както бях обещал, разбира се – след известно закъснение, както подобава на доброто възпитание, хехе, раздавам още една порцийка книги – които няма да са последните.

Първата е за Анна – „Безкрайният път” на Богдан Русев. Тя идва като подарък след тегленето на жребия ми сред коментарите към материала за книгата в блога. Надявам се, че ще й хареса, а и като/ако я прочете на детето си, ще сподели какви са били неговите впечатления. Така че, очакваме отзиви : )

Другите са за две от любимите ми блогърки, които услужливо се съгласиха да напишат гост-материал за книги в Литературата Днес. Първоначално смятах да им дам възможност да си изберат подарък сред наличните ми, но после се отказах – в крайна сметка това ми се струва по-удачният вариант (обаче, Nezzo, Хриси, ако ги имате тия или ги не щете, не се притеснявайте да казвате, имам и план Б).

И така, на Хриси ще пратя „Майка” на Тома Марков, която въпреки всичките си недостатъци все пак по някакъв извратено-литературен начин си струва прочита. Благодарности към Хриси за “Мръсните сънища на Алек Попов”!

Nezzo пък получава „01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов. След като не я впечатлих с любимия си Момчил Николов (преди време й пратих „Hash Oil” и тя сурово го оплю в Книголандия), това е втората ми офанзива към нея. Ако и сега не сполуча, готвя тежката артилерия : )

Междувременно намерих си тук една „Звездни дневници” на Станислав Лем – пишете коментари към този материал и може да я спечелите. Освен всичко офертата за гост-блогъри продължава – четете книжки, пишете за тях, пращайте ми анотации/рецензии/ревюта и ако ми харесат и ги публикувам – получавате подарък от мен.

Изглежда, че Богдан Русев върви надолу. От великите книги-игри, с които израсна цяло четящо поколение, през киберпънк-разказите му, статиите в Егоист и разните му лайфстайл-списания, до два-три романа (от които „Къщата” не е съвсем за изхвърляне), чат-пат читава уводна статия на Капитал Light, приказките от Белегаст, които някак преживях, но „Безкрайният път” премина всяка граница.

ОК, детска книга е, полиграфията е прекрасна, кориците са твърди, а илюстрациите ги бива, въпреки че са далеч от класиката, обаче има нещо в творчеството на Богдан Русев, което здраво ме съмнява. Обожавам писането му, когато не се взема насериозно (влюбих се например в „Анатомията на Питър”, превод е негов), но да се занимаваш с детска литература е претенциозно занимание и не се удава на всеки.

Историята в „Безкрайния път” е далеч от стандартна детска приказка – няма ги обичайните елементи на повествованието, а не ми се струва да има нишка, която да впечатли едно дете (а повярвайте, знам колко е трудно дори от само десетките часове, прекарани с малката ми братовчедка) – бледо подобие на Пипи Дългото чорапче, изпратено в космоса, история за благородство и приятелство, малко съспенс накрая и… завършек без край? Харесвам автори, които се ебават с читателя и накрая го оставят без дългоочаквания финал на творбата – това обаче е детска книга и не ми се вярва много хлапенца да схванат връзката между „Добре дошли във войната” и „Безкрайния път”. То даже аз не я схващам напълно, така че смятайте…

Илюстрациите обаче, вече казах, ги бива доста, както и полиграфията, която наистина отива на детска книжка – дебели лъскави страници (които не режат), пълноцветен качествен печат на илюстрациите, големи букви, приличен шрифт – почти пълно съвършенство на формата, казано с няколко думи.

„Безкрайният път” има едно огромно предимство пред съвременните си жанрови конкуренти – връща традицията на аудиоприказката. Към книжното тяло има приложено CD, на което с приятен, макар и малко монотонен и немного претенциозен откъм правилната интонация, женски глас чете текста на „Безкрайния път”.

Евала на Богдан Русев, че пробва иновации – първо беше електронната му книга, сега аудиокнига. Време е да очакваме и силна книга…

Послепис: Хора, ако някой от вас си вземе книгата (малко съм суров към нея, но все пак не е чак толкова зле) и реши да я попрочете или да пусне CD-то на детето си, нека да сподели как то ще я приеме. Може пък повечето от днешните хлапетии да харесват такива неща, знае ли човек…

Втори послепис: Подарявам „Безкрайният път” – като продължение с традицията на подаряваните книжки. Условието отново е само да пуснете коментар към този материал преди 19 юли. Схемата ще бъде следната: на 19-и ще изчета внимателно всички коментари, ще подбера онези от тях, които ми се струват най-впечатляващи (ако имате малко дете, това е плюс), и ще тегля жребий между тях. И да не забравите да си напишете истинския мейл при въвеждането на коментара, защото иначе не мога да се свържа с вас. Успех!