Ревютата за любимата ми Деница Дилова и романът ѝ „Дневният живот на нощните пеперуди“ се нароиха доста – има силни и слаби, сериозни и не дотам, много позитивни и малко негативни. В това многообразие, запитах се, къде мога да се вместя аз? Защо да се вмествам изобщо в изброяването на качествата на книгата, след като списъци с тях вече бликат из блогове и групи във „Фейсбук“?

И как мога да кажа нещо все още неизказано – отвъд това, че романът притежава забележителна структура, забавен е, чете се на един дъх, от всяка страница лъха очарователен цинизъм, изреченията са плашещо завладяващи афоризми, а главната героиня, Нина Бранкович, е от онзи тип скици, които по-добре да не се хващаш да рисуваш?

Много просто – дирижирах интервю с Нина Бранкович. Нейните отговори в него са точни цитати от книгата (с много леки козметични промени на места). Те, разбира се, са извадени от съответния си контекст и публикувани без благословията на писателката Деница Дилова, още по-малко на издателите ѝ от „Сиела“. И въпреки това говорят много сами по себе си. У моите въпроси ще забележите това, че са не на място.

Мислите на Нина и пърхащото ѝ обаяние достигат до вас благодарение на Литературата Днес и Преслав Ганев.

– Здравей, Нина! Преди време ти беше успешен главен редактор на регионален вестник, а после внезапно изчезна, сменяше периодично работата си, беше в автомивка, беше продавачка, какво ли не. Какво се случи във вестника?

– Един следобед разбрах, че нещата не отиват на добре. Разбрах го в момента, в който седнах пред компютъра, отворих тефтера с информация, източих снимките от служебния Pentax и осъзнах, че няма да мога да напиша нито ред. Не само сега, но и утре, вдругиден, никога. И не ме мързеше. Просто вече не ми се правеше това, което правех седем години, ден след ден.

– И започна да миеш коли от сутрин до вечер. Но как се промениха нещата в същината им, отвъд смяната на работата?

– Да казвам „не“ вкара живота ми в нови релси. Той стана истински. Ако думата „да“ отваря някаква врата, то тя след определено време се оказва грешен избор. А думата „не“, затваряйки вратата, отваря десетки други.

– Всичко опира до избора?

– Човекът е единственото живо същество, което непрестанно прави избори, за които рано или късно съжалява. Друга изцяло негова особеност е, че ако не ги направи, пак съжалява. Целият живот преминава в безкрайни терзания и съжаления. Това дори едно улично куче не го преживява, дори то намира смисъл и радост в помиярския си живот. Дори то не си навлича врагове само, тъй както само човек умее да си навлече.

– Казваш, че нямаш близки приятели освен един – Даниел. Разкажи ни за него.

– С Даниел презираме по-голямата част от нещата, на които се кланят хората. Хомосексуалист, който отрича гей-връзките и непрекъснато им се подиграва – нямаше как да не ме спечели. Да ми вменява, че сексът е абсолютно безполезен и тъп, човек, който не спира да се чука с когото му падне – не можеше да не го харесам. Той присъстваше в живота ми с тежестта на майка, баща и трима братя.

– Ти си героиня от роман, не е ли малко клиширано най-добрият ти приятел да е хомосексуалист?

– Забелязвам, че много хора покрай мен се впрягат на тема принципи. На бой налитат даже. Принципите не са нещо велико, извън и над битието ни. Те са най-обикновени правила, съобразени с нуждите ни. Имах познат, който си беше нисък, за мъж си беше направо тапа. Та той все ни натякваше принципа си „по-секси е в една двойка, когато жената е по-висока от мъжа“.

– Устройваш истинско тържество на вулгарността и цинизма – нещо, което може би малцина очакват от една дама. Мислила ли си какво би било, ако се беше родила мъж?

– Ако бях мъж, щях да съм с голям член, в това изобщо не се съмнявам. Но радостта ми щеше да стига до там! Щях да съм непрестанно с проблемна ерекция, просто щеше да ми пада винаги когато трябва да ми стане. Сигурна съм. Щеше да ми пада от напълно безобидни неща. Например от безмозъчни същества насреща ми, от нелоялна конкуренция, от високи очаквания, от пренавиване, от студени крайници, от нахлули спомени, непозната миризма и кой знае още от какво. Ако бях мъж, досега да съм скочил от някоя тераса.

– Имаш много критичен език що се отнася до четенето, твои размишления по темата станаха много популярни в социалните мрежи. Какво са ти направили горките четящи хора?

– Четенето дава само повече власт на лошото. То прави онова, което правят и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не храни съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото. Четящите са обикновени мошеници, които внушават, че едва ли не ги ръководи Божията промисъл. Богатите са роби на парите, те нямат нужда от книги. Бедните и онеправданите – истински свободните – също не се нуждаят от тях. Книгите са мечът на средната класа, класата на пълните неудачници, в която попадам и аз.

В личен план тази нездрава любов към книгите не ме направи нито по-добра, нито по-щастлива. Четенето ме направи първо надменна, после самотна, а накрая ме подлуди.

– Но все пак продължаваш да четеш непрекъснато?

– Искам да съм компетентна в колкото може повече области. Пълно прахосничество на дните ми.

– Какво ще кажеш за това интервю, сърдиш ли се, че си го съчиних?

– Да те няма в интернет, означава да те няма изобщо.

Защо наистина Нина Бранкович говори тези неща и цялата ѝ история – в романа „Дневният живот на нощните пеперуди“. Със сигурност книга, която си струва четенето (пък дори и да си навлечете гнева на героинята заради това).

Предначална уговорка: Никога не съм бил фен на коледното настроение.

Мразя ужасното струпване на хора, джингъл белс навсякъде и купищата уродливи движещи се фигури в човешки ръст на Дядо Коледа. Покрай това през годините станах и неособено голям фен на празника и на коледния дух, вкупом с ценностите, които би трябвало да носи.

Но нещо в сборника „Поздрави на Дикенс“ ме привлече – познати имена сред авторите в антологията, сладкото заглавие или пък лапландски червената корица. И го изчетох – но част от историите вътре ме отказваха по някое време и не ги довършвах. Отсега предупреждавам – за нещата, които не довършвах, дочитах през ред или просто не харесвах, изобщо няма да говоря.

Вместо това ще кажа по нещо за онези, които ме изкефиха жестоко.

Останалите са просто сантиментални и малко клиширани разкази, пръскащи навред коледен дух и доброта.

Първо – „Санта“ на Стоян Ненов. Признавам, че много нагрубих Ненов след първия си досег с негов разказ (в броя Sex на българската Granta). „Санта“ обаче ме изпълни с удоволствие, защото все едно разказва две напълно различни истории, една динамична и чисто луда психария за малки копеленца в скута на циничен псуващ Дядо Коледа, и една сексуална. Обожавам автори, които не се страхуват да пишат за неща, които обществото по презумпция не одобрява – като гей секса в натюрел например.

„Данило и любовта“ на Албахари също впечатлява, въпреки че носи малко сладникав привкус

след прочита. Албахари, дума да няма, е страхотен разказвач – и трудно някой може само за 3-4 странички разказ да ти покаже цял един живот на самотник, да разкаже историята на две нещастни любови и да се остави със затаех дъх в самия си финал.

Деница Дилова, която толкова възторжено хвалих за сборника „Тънкости на приготвянето“, пък има страхотен принос за цялостния облик на „Поздрави на Дикенс“. Въпреки че това не е типичната коледна история и сюжетът се върти около един самозван Дядо Коледа, това си е разказ за пример – завъртян около една случка, видяна през погледите на двама души. И е много смешен!

Разказът, на който е кръстен и целият сборник – „Поздрави на Дикенс“ на Любов Кронева също си заслужава вниманието. Отново впиянчен Дядо Коледа, една възпълна Снежанка, два мълчаливи ангела… и въпросът можеш ли всъщност да убиеш ангел?

Навярно това ревю оставя впечатлението, че „Поздрави на Дикенс“ е един лековат, приятен и оригинален сборник с разкази.

Не е така – това е просто моят прочит на част от парчетата в него. Всички останали са красиви сантиментални разкази – истории за любов, здрави семейства, вечни ценности, вяра и светлина. Но това просто не са моите истории.

Не са като първият разказ – „Сбогуване с платониците“ на Милен Русков. Ирония, майсторски стил и прекрасен поглед върху едно от първите празнувания на Рождество Христово. Туй е благо същинско.

„Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“

Това е нещо като произволен цитат от „Тънкости на приготвянето“, разкази с рецепти, на Деница Дилова.

Лично аз, за когото кулинарията се изчерпва с направата на таратор, вероятно никога не бих се захванал с четенето на разкази с рецепти (както е описана самата книга), ако не познавах Деница – вероятно не много хора си спомнят, но тя спечели конкурса на Литературата Днес през 2008г. със страхотния си разказ „Лимонада на прах“.

Сега, три години и половина по-късно, факт е и дебютната ѝ книга – сборник с 10 разказа, обединени около кулинарната тематика.

Не се заблуждавайте обаче – рецептите обикновено са на заден план в историите и макар в някои случаи да имат централна роля в разказите, дори за лаиците в кухнята всичко е повече от приятно.

„Тънкости на приготвянето“ е изпълнен със страхотни персонажи – ясно е, че за добрата литература героите са вероятно най-важното нещо, а тук това си личи във всеки от десетте разказа. Като се започне от сладката проститутка Зоя, мине се през самотна археоложка, която за няколко дни от живота си усеща какво е да обичаш безкористно… рак; клошар, чиято основна дейност е да разобличава съседите си според боклука им, двама 7-годишни близнаци и свободолюбивата им нова приятелка и, разбира се, моята любимка – млада дама, която се справя с отвратителния почерк на своята покойна леля, за да успее да приготви и да се припознае в безсмъртното същество на охлювите (да, цитатът в началото е точно от този разказ – „Сюрреализмът на охлюва“).

Секс, еротика, самота и копнеж по свободомислието – това са четирите компонента,

които Деница Дилова е сипала в тенджерата, сварила ги е, гарнирала е с изчистения си стил и богатото си въображение, застроила е със свеж хумор, поръсила е със собствените си илюстрации към парчетата и е сътворила литературната манджа „Тънкости на приготвянето“.

А начинът на поднасяне, благодарение на сравнително младото издателство „Скалино“, е на изключително високо ниво – буквално се влюбих в техническата изработка на книгата, шрифтовете, композицията на страниците, хубавата хартия и удивителният дребен детайл, че ъгълчетата на изданието са обли.

За десерт остават две неща – първо може би най-добрият (или поне в тройката!) разказ от сборника – „Нежен лов“,

който макар и леко захаросан на моменти, има в себе си толкова чувство, страст, емоция и самота, че е невъзможно да не те спечели за дълготраен почитател на Деница Дилова.

(Ако кликнете върху изображенията, ще ги видите в голям и подходящ за разпечатване размер.)

И второ, специално за читателите си, Литературата Днес, заедно с издателство „Скалино“ и антикварна книжарница „Алба“, предлага специална възможност да се сдобиете с „Тънкости на приготвянето“. Можете да си закупите сборника от книжарница „Алба“ (на адрес – София, ул. „Иван Вазов“ 38) на цената за издатели – 6 лева, което 40% по-ниска сума от коричната цена от 10 лева.

За улеснение, можете да разпечатате един от талоните по-долу (колкото пъти пожелаете, разбира се, като той се намира и във Facebook-страницата на Литературата Днес и е напълно свободен за разпространение) и да си вземете книгата от „Алба“ на промоционалната цена – разбира се, абсолютно същото можете да направите и без талона, стига да поясните, че сте научили за „Тънкости от приготвянето“ от блога.

Кратко пояснение: Коричната цена на „Тънкости на приготвянето“ е 10 лева, а минималната цена, на която издателството може да дистрибутира книгата без загуби е 6 лева. Възможността да закупите сборника за тази цена е жест от страна преди всичко на „Скалино“ и „Алба“ с помощта на Литературата Днес, като нито една от страните не разчита на печалба от подобна продажба.