Помните ли когато в края на 2009 ви разказах за „Анатомията на Питър“ на Джош Базел (в превод на Богдан Русев – уточнявам, защото в случая преводът си беше ключов за доброто прекарване)? Е, ако се сещате за ентусиазма в ревюто ми тогава, то вероятно можете да си представите с какво задоволство и нетърпение разбрах, че продължението на историята на Пиетро Брона излиза и на български – отново от изд. „Обсидиан“, отново в превод на Богдан Русев и, надявах се, отново от същата, ако не и по-висока, класа.

Та така – в един момент се озовах легнал на дивана с „Диво създание“ на Джош Базел и се зачетох.

Първо се оказа, че героят, въпросният ексмафиот Пиетро Брона, вече се казва Лайънъл Азимут и отново е лекар, но на круизни кораби.

След това пък той бе нает от неприлично богат ексцентрик, за да търси някакво митологично създание в някакво канадско езеро с някаква екопалеонтоложка (беше обяснено в бележка под линия, но кой да ти помни!). И нататък – сюжета забулвам в пълна тайна.

Вярно, сама по себе си историята е страшно интересна – не те пуска до самия край, шегичките са свежи, сюжетни обрати изобщо не липсват и като за забавен трилър романът абсолютно влиза в графата на доста добрите книги.

Проблемът се оказват високите очаквания…

Просто „Анатомията на Питър“ е много по-добра – във всеки един аспект. „Диво създание“ може и да я следва по петите и да отвява по пътя си повечето романи от жанра, но просто с първата книга Джош Базел сам си поставя летвата твърде високо.

И все пак – страхотен хумор, перфектен разказвачески стил, готина история, секси палеонтоложка с алкохолни проблеми и Сара Пейлин. За нея обаче не казвайте нищо – има си алиби!