Литературата Днес

Преди някоя и друга година се случи да съм в един и същи бар, в обща компания, с Александър Шпатов. Тогава бях позачитал негови разкази, вече го следях и във Facebook и малко неразчетено се впуснах в [пиянски] обяснения колко е як, колко ме кефи писането му и как нямам търпение да издаде нова книга.

Разбира се, после съжалявах за момента си на слабост, но днес си мисля, че бих го направил пак, ако засека отново Шпатов из София – причината е книга, за която няма как да не сте чули, ако често сте в социалните мрежи или ако четете редовно някой книжен блог.

#НаЖивоОтСофия

Read more »

Е много е свежа, книгата на Деян Копчев е просто много свежа!

Ако ви се занимава с леко и приятно четиво, което постоянно те разсмива, мисля, че ви трябва „Лятна детективска история с таралеж“.

Не че разказите в сборника са връх на писането – те по хиляди параграфи отстъпват на големите майстори в кратките форми, рядко сюжетът се радва на особена дълбочина, а персонажите, освен главния герой, прекалено често стоят малко статично като развитие.

Но в крайна сметка на кого са му притрябвали тези неща?

Read more »

Рядко ми се случва да имам заглавие преди да съм написал ревюто.

В случая с „Куклената къща“ на Туве Янсон мисля, че знаех за „Вретеното на умората“ някъде след шестия или седмия разказ. Ще обясня накратко.

Първо, вижте корицата и ми кажете на какво ви прилича нещото на нея. При мен това е сюрреално вретено, което, видяно отдалеч, е покрито със ситни надписи. С острите пръстчета като игли и съшитото копче вдясно – никой, дори самата художничка Люба Халева, не може да ме убеди, че това е нещо друго освен вретено. Едно адски уморено вретено – с оцъклен поглед, издаващ хронично безсъние, със заета с ръцете защитна поза и с пълна с малки остри зъби уста.

Как виждам връзката корица – текст на „Куклената къща“ на Туве Янсон?

Read more »