“Кръглата риба” и Момчил Николов

51 страници с описание на самия Апокалипсис. 51 страници ужас, страх, трепет, погром, смърт, тотален крах. Това е началото на “Кръглата риба” – последният роман на писателя Момчил Николов. Книгата бе представена къде ли не из българското виртуално пространство, зарадва се на огромен читателски интерес седмици преди излизането си, а когато с внушителния си обем се появи по книжарниците започна да се продава като топъл хляб – нещо, с което малко български писатели могат да се похвалят.

Лозунгът, с който бе съпътствано издаването на “Кръглата риба”“Тя идва”, стана много популярно из Интернет и самият аз заявявам, че немалък брой от посетителите, насочени към Литературата Днес от google, са търсели именно фразата “Тя идва”. Откъде, защо, как идва? Всъщност какво идва? Не мога да ви кажа, въпреки че ако се виждали корицата на книгата, познавате страховитото чудовище, изобразено там.

Момчил Николов среща читателите си с безкрайно убедителен стил, увлекателност (която напълно отговаря на обема – прочетох книгата за два, а като си има предвид заетостта ми, това е забележително постижение) и прекрасни препратки към много области на човешкото познание. Срещаме се с Хитлер, душата на китайска бабичка, истински Ангел, ексцентрична старица, клоняща към воайорство, сексапилна латиноамериканска домашна помощница, летящ афроамериканец, Berbatov, Свен Ват, антиквар-рокер, чиято религия е електронната музика, както и с още куп герои, които няма как да забравите лесно.

“Кръглата риба” е приключение, което не бива да бъде изпускано. Няма смисъл да разкривам каквито и да било детайли за сюжета на романа – това единствено би провалило удоволствието от четенето. Защо ли? Защото книгата е една поредица от изненадващи събития, парадокси, обрати и емоции. Тя е един бисер сред съвременните български романи – малцина днес се осмеляват да напишат толкова обемна творба и да се надяват на интереса на читателите. Е, Момчил Николов и “Кръглата рибасъвсем основателно се радват на този интерес. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е един от малкото нови български романи, които смятам за добри. Настойчиво препоръчвам “Кръглата риба”, няма да загубите нищо, освен малко пари, но за тях ще получите едно незабравимо удоволствие.
За край ще споделя един интересен факт. През 2006г. излиза романът на Момчил Николов “Горният етаж”, което е ознаменуван като “Книга трета от трилогията за Кръглата риба”. Романът, за който писах до сега е  “Книга втора” от същата поредица. И действително – приликите са големи (както впрочем и с по-стара книга на писателя – “Фрагменти от стая”) и връзките между двете книги никак не са за пренебрегване. Колкото до “Горният етаж” – това е любимата ми българска книга въобще – четенето й винаги предизвиква у мен толкова силни спазми на смях, че не знам защо продължавам често да си припомням части от нея.

“Кръглата риба” – 8/10 – не я пропускайте!

Comments are closed.