Петя Кокудева, фантазмусите и другите малки същества

Петя Кокудева

Петя Кокудева и „Малките същества”

Вълшебница, излязла от някоя книга с приказки. Носи големи очила и цветни шапки. Всичко в нея подсказва, че историята, която ще чуеш, ще бъде много добра. Своите приказки обаче Петя Кокудева разказва в стихотворна форма. И не принцове и принцеси ще срещнеш, а поредица от странни малки същества. Това, което пише, са „детски стихотворения за възрастни” – измислен жанр, в който се чувства удобно.

Откакто се помни, винаги е писала по нещо, но решава, че иска да публикува нещо свое, когато е на 27 или 28 години. Първото, което споделя с хора, е нейната първа героиня – Лулу. Тя е „момиче с размер на фъстък”, изрисувано от италианската илюстраторка Ромина Беневенти. „Лулу” се появи на пазара през 2011 г.

 Докато се създават историите на Лулу, се раждат и други герои. Те живеят във втората книга на Петя Кокудева – „Малки същества”.

Първият от тях е Господин Ентусиазъм, който така и не влиза в книгата. „Имаше една Мърморета, която имаше музей на мрънкането. Тя впоследствие отпадна”, разказва Петя. Отпада и Чудодей, чиято работа е да възпитава чудесата в това да не са мързеливи.

Малки същества, Петя Кокудева

В началото на книгата стоят фазтазмусите. Те са същества, които обичат да изследват грешките. Накратко – те са любопитковци, които откриват нови хоризонти. Нещата, които за много хора звучат като грешки, за фантазмусите са интересни идеи.

„Много са любопитни и не понасят всичко, свързано с рутина, непрекъснато разглобяват, търсят грешките на езика”, разказва Петя. Тя разбира от фантазмуси, защото самата тя е такава. Често открива истории в лапсусите на хората.

„Преди година или две с един приятел пътувахме. Той чу сирената на пожарната кола и каза: „поражогасител” и се заговорихме за това колко хубаво би било да има гасител на пораженията на хората. Такива неща гледат да дочуват и разбират фантазмусите”, разказва Петя.

В крайния вариант на книгата са отпаднали много от лошите същества и са останали предимно добрите. Това не е резултат от нарочна подборка, а просто при работата с редактор някои от съществата са се оказали не съвсем готови. Докато Петя мисли в същества, редакторът на книгата – Екатерина Йосифова, разглежда текста като поезия. Отпаднали са тези текстове, при които двете не са успели да постигнат единодушие по въпроса дали идеята на стихотворението е добра.

Петя определено не пише типични стихотворения. За нея по-интересни са сюжетите в поезията. И въпреки че текстът не се разгръща в класически вид, тя държи на малките истории, които да се запомнят.  

из Малки същества

из Малки същества

Формулировката „детски стихотворения за възрастни” казва на възрастните, че те,  след като са били деца, винаги ще бъдат.

Това не означава да се вдетиняват, а за Петя по-скоро човек, както има две полукълба на мозъка, така има и зона, която мисли по такъв начин. „Нещата, които ти се случват за пръв път, както в детството; идеята за това да се изненадваш; да правиш някакви абсурдни връзки, защото нямаш достатъчно натрупана информация – всички тези процеси сами по себе си не са детски, а по-скоро са процеси на учене”, казва Петя.

От друга страна, децата са по някакъв начин и възрастни. „Те порастват и са в това непрекъснато – те непрекъснато стават по-възрастни, живеят в света на възрастните, всичко, с което имат съприкосновение – тези неща в моя живот са много по допирателна. И аз се чувствам хем и дете, хем възрастен. Затова си мисля, че може би и другите хора имат такива преживявания”, казва тя.

„Например отиваш на нова работа и си като на първия учебен ден в първи клас – ти си на 35 примерно, но те е страх от това да сгрешиш, действаш опипом, много внимателно да не би някой нещо да не е ок. Това пак е някакво адаптиране в живота на възрастните”, казва Петя.

Децата за малките същества

„Голямото ми желание е да успявам да пиша по-добре за деца”, казва Петя. Въпреки че сега „Лулу” има много читатели и приятели, които са възрастни, за Петя по-естествено е общуването с деца.

Петя доста пъти е чела стихотворенията от „Малки същества” на деца, преди да излезе книгата. Казва, че те доста се забавляват, защото измислят заедно. Тя не просто им чете, а ги провокира да коментират срещата си с определено същество, да кажат как го виждат.

Например в началото може да им даде само името и те да й кажат какво си представят или само рисунката, защото Ромина Беневенти е направила рисунки към някои от текстовете още преди книгата да излезе. Разбира дали едно стихотворение е харесало на децата по това кога смеят повече и къде се концентрират и нещо им е интересно, и къде не. Логично е, че по-комичните, по-естествено смешните неща на децата са им близки, казва Петя.

из Малки същества

из Малки същества

Най-интересната ѝ среща с деца е била училището за незрящи деца в София. Там заедно с децата измислят същества по звуци. „Аз им пусках много кратки звуци. Например вещица, която хърка или петле, което кукурига, или влак и започваме да измисляме какво същество издава този звук и вече градим някаква история от тези звукови елементи. Бях много изненадана с колко ентусиазъм и въображение бяха тези деца”, разказва Петя.

Принцовете и принцесите определено не са интересни за Петя Кокудева. Още от дете тя слуша плочи с приказките на Шарл Перо, но голямата ѝ страст са книжките за животни. Според нея те имат много ясен характер, който може да доловиш, някаква типология. „Когато имаш една мечка, тя стои авторитетно”, казва Петя.

Вероятно затова и темата на следващата ѝ книга биха били животните и по-конкретно – сурикатите. Възхищава се на начина, по който е устроено обществото им. „Много ми се ще да има страхотна книжка със супер илюстрации за тях”. 

Петя колекционира илюстрации на детски книги, както и анимационни филми. Интересни са ѝ техниките за стимулиране на децата и на ученето, видовете и типовете училища по света. Извън света на фантазмусите и поезията Петя Кокудева работи в рекламна агенция. На хората наоколо им е странно голям човек да се вълнува от неща за деца.

 „Може би няма количествено натрупване на детска литература и много хора в България я възприемат като сладникава. Това е, защото нямаше преведени страхотни автори като Шел Силвърстийн, Туве Янсон. За Туве Янсон не всички са чували. Това са автори с книги, които съвсем не са класически приказки в стил „Дисни” и хората може би имат и по-изместено възприятие за това какво е детска литература”, казва Петя Кокудева. Затова и когато околните чуят, че пише за деца, не могат да си представят какво реално прави.

„За мен детската литература е въображението, качено на таванския му етаж – когато човек стане повече въображение, отколкото ум, а това понякога може да изглежда налудничаво”, разказва Петя. Според нея въображението не трябва да е лукс, измислянето не трябва да е нещо, което правят „криейтив хората”.

„Някои се обявяват за творци и излиза, че другите са обикновени – старая се, когато се срещам с деца, да ги накарам да видят, че те са съвсем способни да измислят”, казва тя.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )