ЧРД, Ърни!

Posted by Преслав Ганев on July 21, 2009

Хемингуей през 1953 в Кения

Ако беше жив, днес Ърнест Хемингуей щеше да стане на 110 години. Той е роден на 21 юли, 1899г., написал е един куп гениални романи и разкази, дал е на литературата много, много неща и името му се ползва като синоним на „велик писател“. Представям ви една кратка хроника с по-интересните моменти от живота на един гений.

Хемингуей е ветеран от Първата световна война. Печели „Пулицър“ за „Старецът и морето“ през 1953г. През 1954 печели Нобелова награда за литература – припомням, че това са годините, когато призът се е давал наистина за литературни достижения.

Малкият Ърни учи в гимназията от 1913 до 1917 година. След това не пожелава да отиде в колеж, въпреки че има такава възможност, а се захваща с репортерска дейност в „Канзас Сити Стар“. Кариерата му там обаче продължава само шест месеца. Тя му носи изключително много, защото до края на писателството си Хемингуей използва „наръчника“ за писане на вестника като основа за своят собствен стил: „Използвай кратки изречения. Пиши кратки първи абзаци. Използвай силен английски. Бъди позитивен, а не негативен“.

По време на Първата световна война, Хемингуей се озовава ранен в Миланска болница, където се запознава с Агнес вон Куровски. Той се влюбва в нея, но при заминаването си за САЩ тя не тръгва с него, както е било планирано, а остава с италиански офицер, с когото е имала тайни интимни отношения. Този случай белязва завинаги Хемингуей и частично е описан в един от ранните му и емблематични романи „Сбогом на оръжията“ (1929). За първи път Ърнест говори за изгубената си любов в разказа „Много кратка история“, публикуван през 1925.

През 30-те Хемингуей си седи в Щатите и пише „Зелените хълмове на Африка“ (ако не се лъжа в него беше емблематичното изказване, че съвременната американска литература тръгва от една-единствена книга – „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен) през 1935 и „Да имаш и да нямаш“ – 1937.

През тази година Хемингуей следи отблизо испанската гражданска война и като виден общественик поддържа каузата на лоялистите, които подкрепят законно избраното социалистическо правителство.

В Мадрид през 1940 Ърнест среща бъдещата си съпруга (трета подред) Марта Джелхорн. В същата година той издава великата „За кого бие камбаната“ и купува къща край Хавана, където заживява с Джелхорн. Пет години по-късно се разделят. През 1946 Хемингуей се връща в Куба и се жени за Мери Уелш, с която се е запознал една години преди третия си развод.

Алкохолът е много важна част от живота на Хемингуей – той пише още от млад репортер. В края на 40-те започва да чува гласове в главата си, а учи сина си Патрик да пие още от 12-годишен. Това обаче е малко странна информация, на която попаднах в Booksfactory, и за която не бих гарантирал.

През 1954 Хемингуей преживява самолетна катастрофа. Това е годината, в която той започва да пише последната си „пълнометражна“ книга – True at First Light, която се разказва за сафари в Кения. Тя е публикувана изцяло през 1999г.

През 1960 Хемингуей е лекуван в щатска болница от депресия. По време на двумесечното му лечение са използвани и електрошокови мерки. Изписан е през 1961г. Няколко месеца по-късно, на 2 юли 1961, Хемингуей се самоубива с пушката си.

Подбрана библиография на Ърнест Хемингуей