Книгите, които просто не дочиташ…

Нямам амбицията да съм какъвто и да било литературен коректив – не само на световната литература, ами дори и на българската съвременна. За сметка на това през годините (вече почти 5, дума да няма!) събрах сериозна маса постоянни читатели, а търсачките дават на блога Литературата Днес забележително високи места при търсене на конкретни заглавия или автори.

Имам досадния навик да чета много, но напоследък впечатление ми направиха две неща:

1) Нямам желание да пиша за всичко, което чета;

2) Все по-често просто се отказвам насила да дочитам книги, които не харесвам. Преди го правех само за да дам шанс на даденото заглавие, но вече или съм се научил да ценя времето си, или търпението ми е здравата закърняло.

Заради втората точка реших, че има известен брой книги, които така и не съм дочел – започнал съм, писнали са ми, преполовил съм ги, продължавали са да ми писват и… просто съм ги захвърлил.

Внезапно ме осени прозрение – всъщност за част от читателите тук би било също толкова интересно/полезно/четивно да виждат текстове за недочетени (защо, кога и как) книги, колкото и за прочетени и респективно харесани или не.

Завършвам със същата констатация като в началото – нямам амбицията да съм какъвто и да е литературен коректив. За сметка на това едно от малкото неща, които обичам повече от четенето, е да захвърлям на най-ниските лавици на библиотеката си недочетени скапани книги.

Отсега нататък вече и ще ви казвам кои са те!

(За по-лесна ориентация в блога оттук насетне ще има категория „Недочетени“, а върху изображението на книжната корица, което традиционно стои начело на всяка публикация, ще поставям маркер – да се знае и да няма объркали се.)

П.П. Издателите, които от време на време предоставят на Литературата Днес книги, нека не се обиждат, ако понякога техни заглавия в тази критикарска категория. Просто невинаги се получава – а дори и сполучливите книги понякога удрят на камък с такива като мен.

Comments

  1. Heimdall says:

    Това е като цяло проблем на днешното поколение. Нещата с които се разсейваме са твърде много и вниманието ни все по-трудно може да остане приковано на едно място. Това се случва дори с истински добрите книги, а дори и филми (ако са малко по-дълги).
    Модерният консуматор иска да получи нещо срещу парите/времето си веднага. Той е до огромна степен хванат в психологическите капани, заложени във всяка медия и когато те не са на лице, дадения шаблон е изменен или отсъства, бързо губи интерес.
    Та това (недочитането) не е умение да цениш времето си, а притъпено любопитство и малко мързел да научаваш нови шаблони :)

  2. Al-x4o says:

    Такива като теб? Преславе, ти си простак. Също като мен. И аз доскоро си давах зор да дочитам всичко, но реших да сменя аршина и сега се реже отвисоко…

    Така че, пет вдигнати палеца за новата рубрика!

  3. Невена Митрополитска says:

    Поздравления за инициативата! До коментатор номер 1: Признат факт е, че днес способността ни да си концентрираме вниманието за дълго време е намаляла в сравнение с 19-и век например, но големите съвременни разказвачи намират начини да ни приковат вниманието още в началото. Това също е част от майсторлъка. Аз също съм станала по-нетърпелива по отношение на книгите. По-рано си давах около 30 страници четене, за да дам шанс на автора да ми привлече вниманието, сега вече тези страници са много по-малко. Захвърлям без съжаление. Списъкът ми с хубави книги за четене все ми се струва прекалено дълъг, така че имам избор.

  4. borabora says:

    Абсолютно сте прави! Бързината и “веднага” са на път да съсипят света. Парадокса на “нямам време за глупости!” е в осигуряването на повече време … за глупости. А “нетърпеливостта” в четенето е като похапването набързо на някакъв бургер… ама спомен от него не остава, в сравнение с богатата и протяжна вечеря…

  5. tangra says:

    По принцип рядко оставям непрочетена докрай книга. Все търся вината за неразбирането у мен. Имайте предвид и различните вкусове и възприятия на читателите. За пример ще ви посоча, че никога не дочетох Кърт Вонегът, а за някои може да е супер автор. “Майсторът и Маргарита” така и не я разбах навремето в младежките ми години…
    Скоро прочетох една книга, която ми стана много ама много интересна едва когато я преполових.
    С една дума няма хубави и лоши книги и филми, зависи….

  6. vt1 says:

    Според мен няма абсолютна истина и в този смисъл което е добро за някои, може да е адски тъпо за други. Но всъщност е безспорно, че е полезно и интересно както да научиш защо една книга се харесва някому, така и да разбереш защо друга не му се харесва. По-логично от това няма накъде. Така че приветствам новата рубрика!

  7. Мариян says:

    Можеш да добавиш и “Горски дух” на Мартин Ралчевски.
    Представя източноправославието като единствената религия, която е ОК. Евреите ги описа в стил офицер от SS… Пробвай се, ако искаш. Аз лично, като кръстен православен, смятам тоя автор за промит мозък (завършил е богословие в СУ, ама май не е схванал идеята на Исус и татко му).