Издателство Deja Book вече работи с пълна пара. Не сте чували за него? Нормално е, първата им книга излиза от печат след два дни, а създателите му Христо Блажев и Благой Иванов оповестиха официално новината за проекта си в сайта Аз чета вчера.

И двамата няколко години бяха в „Изток-Запад“,  а сега е назрял моментът да се отделят с гръм и трясък и две български книги до дни. Какво става обаче всъщност, когато на едно място се съберат авторът на най-големия блог за книги в България и човекът, в чийто блог не можеш да влезеш без да си потвърдил, че си пълнолетен?

Какво мечтаят да издадат, с какво започват, защо се захващат да издават стихосбирка, как ще оцелеят в този неблагодатен бизнес, ще крадат ли чужди автори, обещават ли редактори, коректори и електронни книги, ще правят ли готини корици, хардкор порно и кога ще издадат Дийпшит Чопра – четете в пространното интервю с Христо Блажев и Благой Иванов!

Преслав Ганев: Защо мислите, че има нужда от още едно издателство в България?

Христо Блажев: Ти смяташ ли, че има нужда от нови хубави книги на пазара? Ние мислим, че има нужда. Не е важно колко са издателствата, кои са и какво правят, важно е някои книги да се издават качествено.

Благой Иванов: При пазар като нашия, трудно е книгите винаги да са качествени, зависи от самата селекция. Има много книги, които не са издадени в България, има много книги, които ще бъдат издадени, т.е. идеята е всяко издателство да е част от този пазар, да запълва тези празнини.

Преслав: Не искате да сте по-различни, а да добавите към цялостната картина на добрите издателства?

Христо: Напротив, дори само като видиш Благой какво направи в неговата серия Магика, колко стари, страшни работи се появиха със закъснение, дори с 20 години разлика. Има безумно добри неща, които не са се появявали на пазара, тъй като са рискови, а всъщност те имат своето място, те имат своите фенове. Това е част от онова, което ние ще правим. Ще издаваме много нова литература, български автори, преводни, но с погледа, който имаме, ще се появят много знакови неща, които в момента ги нямаме.

Благой: Веднага давам пример – с „Момчешки живот“ на МакКамън – аз самият 22 години чакам тази книга да излезе и никой не се сеща. МакКамън е пускан неуспешно преди време и аз си казах ОК – или не е издаван по правилния начин, или не са издавани правилните му книги. Идеята не е да бъдем уникални и различни, а да правим нещата правилно. Това е нашата претенция, единствената ни претенция. Да бъдеш различен от самото начало – не, това по-скоро става с времето, пост фактум от работата, която си свършил. Като начален мотив по-скоро искаме да правим нещата по правилния начин.

Преслав: Някой пример за нещо знаково, но закъсняло, което планирате да издадете?

Благой: За съжаление, много е рано да кажем конкретни заглавия, но ако всичко върви по план, през април или най-късно през май трябва да се появи книга, която е от същия ранг, т.е. изостанала и неиздадена навремето у нас. Тя е ужасно знакова, свързана е с жанровата литература, но не само. Планираме да я издадем с гръм и трясък, но не мога да кажа все още заглавието, малко е раничко.

Христо: Книгата е без авторски права и засега не можем да кажем нищо, защото може да бъде гепена.

Преслав: Какво бихте издали, ако нямате никакви спънки, финансови или юридически?

Христо: Благой би пуснал всичко на Леймън, с твърди корици.

Благой: Да, аз бих издал цялата библиография на Ричард Леймън, с твърди корици, гланцирани, по възможност 3D, заря да хвърчи от страниците.

Христо: Хитчънс също бихме…

Благой: Да, точно това – Кристофър Хитчънс, моят голям герой. Искаме да пускаме и публицистични книги, да не са толкова търговски, колкото книги с кауза. От началото е абсолютно немислимо, поне през първата година, но имаме такова желание. Кристофър Хитчънс го казвам, защото имам желание да го направя някой ден. Ако някой ме изпревари, ще съм много щастлив, защото е много труден, много скъп автор и ако някой друг се напъне и го направи преди нас – ОК, важното е той да бъде на българския пазар. Имаме желание да направим няколко много силни и строго рационални като позициониране книги.

Относно художествените, да, страхотни жанрови автори, от ранга на Робърт МакКамън, са в главата ми определено. Христо има страхотни идеи относно българската литература, смятаме, че ще направим неща, които ще бъдат едно естествено продължение на работата ни в „Изток-Запад“ всъщност.

Преслав: Явно ще е с художествена литература първата година?

Христо: За разлика от повечето начеващи български издателства ние нямаме сериозен финансов ресурс зад себе си, не перем ничии пари, не сме на някой приятел и т.н., трябва да бъдем много премерени. Факт е – ние с Благой знаем как да продадем, как да направим добри книги, но е много важно дали ще успеем да намерим нашата публика – намерим ли я, оттам нататък смятаме да бъдем много по-свободни.

Преслав: С какво започвате?

Христо: Започваме с две български книги. Едното е роман, казва се „Булото“, авторът е Мартин Маринов. Това е страхотен роман драма, който се завърта около преименуването на турците в края на 80-те години. А другото, вероятно доста шашкащо, е стихосбирка на Белослава Димитрова. Това ще е втората ѝ книга, много странна, много готина, може да се каже, че точният ѝ жанр е сайънс поетри. Ще има много готина корица. Нещо уникално, това не е поредната стихосбирка.

Благой: Това е проект, който ни спечели именно защото е свързан пряко с натурализма, природата, Дейвид Атънбъро, Чарлз Дарвин и е странно, че това е поезия. Всъщност – концептуална стихосбирка от-до, много шантава като стилистика. Аз не разбирам от поезия, но разбирам от усещането, което може да ти донесе нещо, което изживяваш, независимо дали е поезия, или филм. На мен лично адски много ми хареса, въпреки че не ми е силата поезията. Мацката е много кадърна и вече с утвърдено име в тези среди всъщност.

Христо: Първата ѝ стихосбирка се разпродава, с което много малко млади български автори могат да се похвалят.

Благой: Не го правим на приятелски начала, ние не се познавахме с нея, не мога да отрека обаче влиянието на Светльо Желев, който подхвърли идеята и на нас ни се стори много добра идея – наистина отново някаква кауза. Това е наистина книга, която няма да ни направи богати, но смятаме, че ще сме наистина горди с нея.

Христо: Искаме да покажем още в самото начало, че за нас няма зони, в които няма да пипаме, защото там не може да се правят пари или нещо от този род.

Преслав: Срокове? Кога?

Христо: Първите книги трябва да излязат до края на месеца.

Благой: Първият план е до края на март да излезе „Булото“, официалната премиера на „Дивата природа“, стихосбирката на Белослава Димитрова, да бъде в самото начало на април и до края на април още две книги – едната на български автор, едната – преводна.

Преслав: Казвате, че стартирате с поезия. Занапред смятате ли да го правите, малко издателства се хвърлят направо в това?

Благой: Това аз го казах в самото начало – когато говорихме и със Светльо Желев, и със самата Белослава, че го правим в името на идеята, свързана с нейната конкретна книга, която ни спечели като концепция. В никакъв случай на този етап не планираме никаква друга поезия, т.е. ако някой поет, начинаещ или утвърден, чете това, засега – не, по-натам може би.

Христо: Но бихме искали да имаме ресурс за поезия, защото това е много важен жанр.

Преслав: За авторите казахте, че ще бъдат по-скоро нови, отколкото утвърдени имена, обаче останалата част в издателската работа, по отношение на редактори, преводачи, коректори? Налагащи се имена ли ще търсите или ще заложите на утвърдените?

Христо: О, безусловно на утвърдени, тъй като в последно време имаме много примери за изключително ниско паднало ниво на работа по книгите – не като качество, говорим за правопис, страниране и прочее. Ние ще се опитаме да бъдем абсолютно безукорни в това отношение.

Преслав: Обещавате редактор и коректор?

Благой: Обещаваме, че постоянно ще следим т.нар. фийд бек, т.е. обратната връзка от страна на читателите и ще се вслушваме във всяка градивна критика. Досега в предишни наши проекти, независимо дали говорим за издателства, за странични проекти – няма никакво значение, всеки път е имало момент, в който правиш някаква грешка или не правиш нещо достатъчно добре – имаш едно наум за следващия проект. Ние искаме да направим нещата наистина на високо ниво, с добра коректура, с добър редактор и където се издъним, да го разбираме от читателите, за да го направим по-добре в следващия етап.

Преслав: Издателството ви се казва Deja Book, какво означава?

Благой: Deja Book е моя хрумка, трябва да призная, че беше наполовина хрумване, което звучеше забавно заради симпатична игра на думи. Ако трябва да се разтълкува – от идея, имаш идея за книга, в следващия момент имаш реализирана книга. Deja Book би трябвало да ти дава асоциация за нещо, което бързо и качествено стига до публиката. Не за нещо, което е вече видяно, а нещо, щом вече е помислено, значи може и да се реализира.

Преслав: Как напуснахте „Изток-Запад“?

Христо: Колкото и да е тъжно на някои наши зложелатели, ние напуснахме „Изток-Запад“ в прекрасни отношения със собственика. При напускането ни беше изключително професионално всичко, нямаше никакви грижи, както и трябва да се случват нещата.

Благой: Мисля, че с „Изток-Запад“ ще можем да работим наистина много тясно, много точно, лоялно, открито и ще си помагаме взаимно. Аз винаги съм го казвал – колкото повече издателства разберат, че заедно в името на бизнеса, в името на каузата (няма значение кое от двете си избрал да бъде по-важното за теб), ще бъдат много по-силни, отколкото ако си плюят в паничките. Така че се надявам това да бъде наша стратегия.

Преслав: Като говорим за миграция между издателствата, как гледате на авторите, които сменят издателствата си?

Христо: Притеснен съм честно казано от цялото това нещо, има примери с автори, които вече смениха две или три издателства. Приемам това да се случва, когато на един автор не му е била направена добре книгата, не му е направен добър маркетинг, като цяло когато нещо не е било направено като хората, а той иска и вярва в себе си и смята, че може да постигне повече и има друг, който му дава тези неща. Притеснява ме, че заради криворазбрано его, конкуренция, неразбирателства или чисто слагане на едни суми на масата се пренебрегва голям положен труд. Аз не приемам факта, когато едно издателство наистина влага години наред ресурси, слага името си зад един автор и той в един момент просто се мести другаде с името, което вече е направено. Много се надявам на мен да не ми се случва.

Преслав: Ще пазите своите автори и няма да „крадете“ чуждите?

Благой: В никакъв случай няма да крадем, но ако някой си търси подслон, ще го приютим, разбира се.

Христо: Всички знаем, че да се продават български автори е много трудна мисия. Искаме да покажем, че ние можем това.

Благой: Христо е прав, че е глупаво да се забива нож в гърба или да се обръща гръб на някаква сериозна инвестиция. Когато една машина работи добре, няма нужда от поправяне. От друга страна обаче има случаи, в които наистина е по-добре авторът и издателството си кажат „чао“ и всеки да поеме по свой път. Когато обаче нещата се движат добре и вървят добре и всяка страна си е свършила добре работата, за мен е глупаво да се променят нещата.

Христо: Нашият пазар е малък, всички знаем какво се случва в него и един автор сам си вкарва автогол.

Преслав: Как гледате на електронните книги и ще се занимавате ли с това?

Христо: Всяка наша книга, особено българските, гарантирам, че ще се появява в срок и електронно. Ще преценяваме, първо ще проверим как е най-добре – дали заедно с хартиеното издание, дали два месеца по-късно или шест, не сме решили. Но гарантирам за всички български и за тези преводни, за които съумеем да сключим договор.

Благой: Който е против или който пренебрегва електронните книги, живее в каменната епоха, те са абсолютното бъдеще. Винаги сме го казвали. Факт е, че има много спънки, няма пазар, има допълнителни усложнявания относно договори, проценти и прочее, но това не е извинение да се неглижират електронните книги в България. Смятам, че е ужасно безотговорно и в един момент ще се обърнат нещата, в един момент просто няма как освен по електронен път да се прави пазар, това е въпрос на години. Така че сме твърдо „за“.

Преслав: Христо имаше остра кампания в полза на Читанка. Как съвместявате това с бъдещите ви проекти?

Христо: Всъщност между другото, на Благой май не съм му казал още, преди няколко дни имах среща с първия наш автор и го попитах как се отнася към хрумката, когато книгата му направи своя път, да я пуснем в Читанка. Една книга си има пускане, има си връх, после някакво средно ниво – в един момент всяка книга си свършва пътя, освен класиките, говоря за обикновените, обичайните книги, много е трудно една вече стара книга, на 2 или 3 години да я върнеш на билото на продажбите. И го попитах какво е отношението му – ако видим, че тази книга повече няма да има сериозен ресурс, да я пуснем свободно. Това вярвам, че ще ѝ донесе много нови читатели, дори това може да е бууст обратно за самата книга, от друга страна има много хора, които не могат да се решат да си купуват книги. Смятам, че има варианти, по които ние, които правим книги, и читателите си помагаме взаимно.

Благой: Моята позиция, и тя е в разрез с позицията на повечето хора в гилдията, е, че да си срещу Читанка означава да пикаеш срещу вятъра. Не може да спреш Читанка, не можеш да спреш този тип разпространение на книги, абсолютно невъзможно е. Според мен най-добрият начин е да се намери някаква форма на сътрудничество между подобен тип сайтове и издателствата, отколкото издателствата да бъдат на война с тях. На война срещу тях това ще бъде само и единствено в полза на сайтове като Читанка.

Преслав: Ще инвестирате ли в добри корици?

Благой: Добрата корица е много скъпо удоволствие, за съжаление обаче това е затворен кръг. Или правиш добра корица, инвестирайки добри пари в нея, за да може след това и възвръщането да е добро, или не го правиш изобщо, по дяволите, или поне не се оплакваш, че не си успял в това, което си започнал. Корицата е постер, тя е нещо, което може първо да привлече внимание, второ може да купи читателите и трето, може да бъде и някаква форма на подпис, на стил на едно издателство. За нас е важно кориците да не бъдат стилистично уеднаквени, да бъдат съобразени със самата индивидуалност на книгата. Не искаме да щадим средства по отношение на корици, искаме да правим корици, които да бъдат достойни за съдържанието и достойни на читателя, който би избрал тях, вместо нещо друго, което просто изглежда по-добре. Искаме да бъдат в тотален синхрон между съдържание и външен вид.

Преслав: Кой е рисувал „Булото“?

Христо: „Булото“ е на Стоян Атанасов, той е познат със страхотни корици за Арт лайн, направи наскоро и корица за проект във вече бившата ни работа, „Изток Запад“ – на Карл Сейгън, „Бледа синя точица“. Стоян е млад и изключително талантлив, вярвам, че и в бъдеще ще работим с него.

Благой: Хубавото и при Стоян и при много хора от това наистина младо поколение, което според мен е абсолютното бъдеще не само на книгоиздаването, е, че те имат много висок критерий, но имат и много добра самооценка – те наистина са много самокритични, взискателни  са към самите себе си и към колегите си, с които работят, и в крайна сметка получаваш нещо, което тежи на мястото си. „Булото“ според мен се получи много елегантно, много стилно и да, това е начинът.

Преслав: Коя е най-добрата корица, която сте виждали?

Благой: Моята любима корица е всъщност двойна корица. Тя, разбира се, не е най-хубавата корица на света, но си спомням колко бях впечатлен, когато през 1996 г. в Америка излизат романите „Град Отчаяние“ и „Отмъстителите“ на Стивън Кинг и Ричард Бакман, който е Стивън Кинг. Корицата всъщност е една обща картина на художника Марк Райдън, която разполовена прави две корици, а съединена – една обща. Беше много добър и маркетинг, и художествен трик, работеше съвършено.

Освен това Марк Райдън има много добър стил на рисуване, той по уникален начин съчетава опорочената невинност, ако може така да го кажем, и това е и една от темите на въпросните книги. И смятам, че беше много добър начин да лансираш едновременно продукт и романи, които може да не са най-доброто, което Стивън Кинг е писал, но несъмнено бяха страхотен издателски и авторски експеримент, така че ето един добър пример – Марк Райдън със Стивън Кинг.

Преслав: Изданията на „Плеяда“ у нас са с оригиналните корици.

Благой: Първите издания на „Плеяда“, да, бяха абсолютни адаптации на тези корици, там проблемът, с българското издание, беше по-скоро свързан със съдържанието, тъй като в „Град Отчаяние“ липсваше финалната и много важна глава от книгата, но сега с новото издание това е коригирано, слава богу. Но наистина двете и нашите две издания можеха да се съберат в една картина и беше много впечатляващо. В онова време, когато интернет не беше масов, това правеше впечатление и беше много добър маркетинг от уста на уста. „Ти видя ли“, „ти разбра ли каква книга има“, хората ги наричаха дори романи близнаци, превърна се в някакъв мем още тогава, когато мемът дори не беше особено популярен.

Има една любопитна подробност в този проект. При издаването на български всичко беше точно съобразено с американското издание – имаше Стивън Кинг с „Град Отчаяние“, имаше Ричард Бакман с „Отмъстителите“. „Град Отчаяние“ се продаде, „Отмъстителите“ залежа в складовете. „Плеяда“ бяха принудени да допечатат обложки, които сложиха на „Отмъстителите“ с името на Стивън Кинг и така успяха да продадат книгата. Т.е. това показва, че българите наистина не са готови за такъв тип рискови, но ужасно креативни и артистични проекти. Много е тъжно, защото това и до ден-днешен е така.Преслав: Вие смятате ли да работите по подобни креативни, но рискови издания в бъдеще?

Христо: Категорично.

Благой: Стига да имаш добрата идея, която да оправдае реализирането си, защото аз съм много против самоцелната креативност, да направиш нещо шантаво само защото е шантаво. Ако то има някакво оправдаване в цялостната структура на проекта, говорим и за съдържание, и за идея на автора и разбира се за някакво маркетингово и пазарно позициониране – аз съм твърдо за.

Христо: За любима корица аз ще дам само един пример, който е максимално прост. Някой може ли да си представи Тери Пратчет без илюстрациите на Кърби?

Благой: Ами аз мога и ще ти кажа защо. Тери Пратчет между другото е добър пример, ти си прав донякъде, че Тери Пратчет е изумителен и той стана изумителен благодарение на почерка на Джош Кърби. Кърби обаче почина преди няколко, може би 10-15, години. Оттогава Кърби не рисува Пратчет, рисува го един друг художник, Пол Кидби и смятам, че дори рисува по-добре от Кърби – не толкова гротесково, но е много по-детайлен и по-индивидуално рисува образите. Той продължи традицията на Кърби, смятам, че това е добър пример за наложен издателски маркетинг – автор, художник, т.е. някакво визуализиране на автора, умира художникът, но те правят едно добро продължение – с друг с различна стилистика, но все още близък до автора. И ето, дори Христо не е забелязал, че Кърби не е художникът от доста години насам. Но той е напълно прав, как ти ще представиш Пратчет без тези двама великани на изобразителното изкуство?

Преслав: Добре, какво обещавате на своите читатели?

Христо: Аз обещавам, че няма да си кърша принципите, с които движа вече четири години и половина чрез блога си, чрез всичко, което сме правили в „Изток-Запад“ и зад което сме заставали с имената си. Ще правим книги, които самите ние бихме искали да прочетем, това за мен е много важно, да си горд с книгите си. Може да се наложи да се правят някакви компромиси, разбира се, пазарът го изисква, но нашата основа ще бъде това – да правим това, в което вярваме.

Благой: Аз обещавам да се погрижа думите на Христо да се окажат верни.

Преслав: Кой автор никога няма да излезе с марката на Дежа бук?

Христо: Дийпак Чопра.

Благой: Дийпак Чопра не само че няма да излезе, аз бих издал някакъв Дийпшит Чопра, ако излезе такъв…

Христо: Който се гаври с Чопра, наш е.

Благой: Не бихме издали нищо, което е свързано с ирационализъм най-общо казано – никаква езотерика, поне на този етап – може би като си продадем душата на дявола, не знам. Но трябва наистина много да паднем, за да правим такъв тип книги, няма да правим конспиративни книги, защото смятаме, че е таблоидно и евтино, не се ангажираме на този етап с политически обвързани книги, не бихме правили книги, които са в този ужасно примитивен тренд, свързан, за добро или лошо, с юношеската литература – т.е. това софтпорно, което се роди. Ние, ако ще правим порно, ще е хардкор, а не софткор. Така че да, в най-общи линии мога да обрисувам нашите цели като книги, които сами не бихме се срамували, че четем.

Ако ти харесват нещата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

На пазара се появи трети брой на литературното списание „Гранта”. То е издание с над 100-годишна история, но все още прохожда в България. Допреди малко повече от година, „Гранта” излиза само на три езика – английски, испански, италиански. Българският е четвъртият език, на който литературното издание живее. Новият брой има и нов издател. Защо, как и какви са очакванията на създателите на българската „Гранта”, разговаряме с главния редактор Светлозар Желев.

Наскоро излезе трети брой на „Гранта”. С какво този брой е по-различен от предишните два?

Първото и най-важно нещо е, че е с нов издател –„Жанет 45”. Това е голямата промяна. Иначе екипът и редакционната колегия са същите – аз като главен редактор и Валерия Иванова като отговорен редактор. „Революции” определено е много, много силен брой. Това е може би едно ново стъпало в развитието на „Гранта”.

От какво беше наложена промяната на издателя?

Издателство „Сиела” промени визията за бъдещето си и прецениха, че искат да излязат от проекта „Гранта”. Тогава поговорихме с Манол Пейков, управител на „Жанет 45”. Това е издателство, чийто профил чудесно съвпада с този на „Гранта”. Те като най-големия издател на българска литература от една страна, а от друга страна, поредицата на Манол Пейков за преводна литература, и то висока литература, са чудесно съчетание, така че нормално е „Жанет 45” да бъде новият дом на „Гранта”.

Това как ще промени облика на изданието? Трети брой вече изглежда по-различно от предишните два.

Неминуемо, въпреки че екипът, който работи по изданието, остава същият, издателят дава своята визия, своето по-различно отношение към нещата. Мисля, че благодарение на Райчо Станев, който е дизайнер и на корицата, и на самото списание, наистина то придоби един много по-различен, и смятам, много добър вид. Несъмнено всеки нов издател придава нещо допълнително и за всяко списание е важно при такава промяна, тя да бъде качествена и да води към развитие нагоре. Мисля, че с трети брой на „Гранта” това със сигурност беше постигнато.

Вече има три броя. Какво е развитието на „Гранта” към момента? Увеличава ли се аудиторията и интересът към изданието на българския пазар?

При първите два броя имахме проблем с комуникирането на това, че „Гранта” е на пазара, но с всеки един брой аудиторията става все по-голяма – хората, които научават, че има такова списание, научават какво съдържа, какви са принципите, на които се избират текстовете. Вече имената, които излязоха, стават доста – непознати за българския читател, дебютанти ( и български, и преводни). Несъмнено аудиторията расте, а надявам се това и все повече да се случва. От една страна това е обусловено от факта, че вече излязоха три броя и има „натрупване” – като комуникация, като publicity (публичност, бел. авт.), като информация. От друга страна, опитът ни всеки брой да бъде по-добър от предния, да достигаме до колкото се може по-голяма аудитория, започва да дава своите резултати, и се надявам третият брой да бъде още по-успешен от предишните два.

Трудно е все още да се каже, защото трети брой излезе буквално преди три седмици, така че той е много нов на пазара. Но според хората в книжарниците, интересът наистина е много голям и смятам, че това ще бъде най-успешният брой на „Гранта” до момента. Във всеки случай, тенденцията е към растеж.

Как така този брой излезе в по-голям обем, но на по-ниска цена?

Това се случи изцяло благодарение на Нов български университет и лично на подкрепата на почетния председател на настоятелството – проф. Богдан Богданов и на председателя на настоятелството проф. Антони Славински. Благодарение на тях НБУ застана зад списанието, зад идеята за него, зад смисъла, който влагаме. Благодарение на тяхната финансова подкрепа, въпреки че списанието е по-голямо, направено много по-добре полиграфически, е всъщност по-евтино – от 18.99 лв., каквато беше цената, сега е 14.99 лв. С това се надяваме да го направим по-достъпно за хората и да достигне до максимален брой читатели.

Трудно ли беше чуждестранно издание да бъде адаптирано към българския пазар?

Не мисля, защото преводните текстове, които бяха от международното издание на „Гранта” и в трите броя са от автори, които са изключително важни и престижни. Част от тях не са познати за българската публика, част от тях – са. Но дори непознатите са на изключително високо ниво. В трети брой попаднаха автори като Джанин ди Джовани, която е непозната за българския читател и за първи път излиза на български език, но е носител на две награди „Пулицър”. Адам Джонсън, който също е непознат за българската аудитория, но е тазгодишния носител на наградата „Пулицър” – най-голямата награда за литература. Ние го селектирахме още през февруари, а той получи наградата през май.

Ричард Русо вече е известен на българската публика, защото неговият роман „Емпайър Фолс” излезе през май, но ние го селектирахме също преди да излезе романът му, когато още беше непознат. Получи се известно забавяне в излизането на „Гранта”, която трябваше да излезе през май месец, но заради смяната на издателя, броят се забави и излезе в края на септември.

Текстовете са насочени към всякаква аудитория – не са конкретно национални. В тема като революции влизат неща, които касаят революцията в Тунис, революцията в Сирия и събитията, които се случиха там. За нас неслучайно броят се казва „Революции”, без да има ограничението на политическа революция – тя може да бъде социална или икономическа, както е в случая с текста на Ричард Русо, който говори за изчезването на един град в Съединените щати заради глобалните пазари, промяната на бита на хората, дори поминъка им. Всички тези видове революции са част от голямото. България е част от глобалния свят и естествено, всички тези неща касаят и българската аудитория. Това се случва и в България – знаем колко много села се обезлюдяват, а населението на малките градове намалява все повече и повече. Така се получи, че когато през октомври миналата година избрахме темата, нямаше никакви идеи, че ще се случат февруарските събития, още повече – летните протести, които започнаха през юни в България. Мисля, че успяхме да уцелим момента, да уцелим ваксата, както се казва, достатъчно добре. Това е интересно, понеже мислихме много дали да вкараме текст и за българските събития, но понеже все още не мислим, че сме го преживели, за да дадем обективна оценка на това, което се е случило, въпреки че излязоха прекрасни текстове за протестите през тези няколко месеца. В крайна сметка избрахме да отбележим българските протести с един чудесен фоторепортаж на Вера Гоцева с лицата на протеста.

Какъв е балансът на автори в изданието – по-познати и съвсем не познати, от гледна точка предизвикване на интерес у аудиторията? Как се предизвиква интерес с непознати имена?

Това се решава за всеки брой отделно. По принцип „Гранта” като списание за нова литература има своя ангажимент към автори, които за първи път да бъдат публикувани. Естествено, голяма част от преводните имена вече са познати, но както казах, част не са. Затова основният критерий е качеството на текстовете и доколко те се вписват в конкретната тема на броя. Почти всички излезли в „Гранта Интернешънъл” имена вече са наложени на англоезичния пазар, а и не само, защото там има много преводни текстове. В крайна сметка изборът се гради изцяло върху качеството на текста и доколко той е в темата. Задължително пускаме във всеки брой дебютанти от българска страна. Това е много важно, за да може да бъде направено сравнение на новото, на литературата, която се случва в момента в България. В този брой има страшно много дебютанти в интерес на истината – Мариана Георгиева, Светослава Койнова, Стефан Стефанов. Това са все имена, които до момента не са били публикувани на българския пазар. Естествено има и такива имена като Владислав Тодоров – авторът на „Цинкограф” и на „Дзифт”, с началото на новия му роман, който все не е публикуван, Ангел Игов, Георги Господинов, Ани Илков, Албена Стамболова – все вече наложени на българския пазар имена.

Заедно с дебютантите, мисля, че качеството на текстовете е изключително високо на всеки един от тях – и на дебютантите, и на наложените имена. По същия начин е, както казах, и за англоезичната литература. В нея има много хора, които не са познати. Например Сантяго Ронкалиоло е в момента едно от най-големите имена на латиноамериканската литература, Тахар Бен Джелун и Антъни Шадид – нови имена на арабската литература, които тепърва излизат и на пазара в Западна Европа, и на световния литературен пазар. Всеки от текстовете е на изключително ниво. Мисля, че това е „най-равният” брой в това отношение.

Имаше ли ниша, която „Гранта” да запълни? Има ли нужда от подобни издания на българския пазар?

Трудно е да се каже ниша, защото в България все пак има списания като „Съвременник”, като „Страница” в Пловдив, като Панорама, като „Море” в Бургас. Но смятам, че все още има много сериозна нужда от такива списания. По принцип на българския литературен пазар ниши няма, защото има страшно много издателства във всякакви различни области. Но има нужда от такъв вид периодика, дори такава, която излиза два пъти годишно и е по-скоро като алманах, за да можем да сравним къде сме. Още повече, че самата идея на „Гранта” е да бъде издание за нова литература, за имена, които не са толкова популярни или за имена, които са популярни, но за непубликувани техни неща, които до голяма степен не е изключено и да не бъдат издадени. Не всички са откъси от роман, който в последствие ще бъде издаден или пък разказ, който може да не влезе в нито един сборник.

По някакъв начин „Гранта” сама по себе си е уникално нещо. Да, в нея има и откъси от романи, които може би някога ще станат на книжно тяло, но голяма част от текстовете ще останат само в „Гранта”. За нас предоставянето на възможност и на български, и на чужди автори, които вероятно няма да бъдат издадени в книжно тяло в България, е много важно.

[dropshadowbox align=”center” effect=”curled” width=”250px” height=”” background_color=”#ffffff” border_width=”1″ border_color=”#dddddd” ]Светльо Желев: Сама по себе си „Гранта” е уникално нещо![/dropshadowbox]

След като имате възможност да сравнявате чуждестранни текстове с български, как Ви се струват нещата на българската литературна сцена?

Много е интересно. Определено българската литература през последните 6-7 години изключително много вдигна нивото си. Това са и количествени натрупвания. Както знаете, преди десетина години българската литература беше буквално нихилизирана от страна и на читателите, и на издателите, но през последните 6-7 години този процес беше обърнат и в момента български имена се налагат на публиката, превръщат се в бестселъри. Както примерно сега е Георги Господинов с „И всичко стана луна” – последната му книга, десет седмици е в топ 10 по продажби в България, което е изключително постижение. От тази гледна точка има промяна за българската литература, а тя е и качествена. Неслучайно хората започват да четат българска литература – не просто защото е българска, а защото е добра. В това отношение, когато се сравнят преводните и българските автори, читателят може да се убеди колко всъщност е добра, оригинална и смислена българската литература, да намери нови имена, които да следи и неща, с които възприемаме различно един познат автор. Типичен пример в този брой е Димитър Кенаров – популярен в България като поет, но в този брой е представен със свой репортаж за фракинга и шистовия газ. Текстът е изключително силен, но по принцип нямаше да излезе на български език, той е писан на английски. Наложи се да го превеждаме и през „Гранта” ще стане популярен за българската публика.

Това е списание за нова литература, за нов начин на писане, за нов поглед върху творчеството на един автор. Благодарение на тази концепция хората наистина могат да видят много добри постижения на български автори, които иначе не биха на българския пазар.

Критиката има ли значение за този своеобразен възход на българската литература днес, за да се поддържа високо ниво?

Критиката е най-важното нещо. За да се поддържа ниво в която и да е сфера на обществения живот – дали в политиката, икономическата или социалната сфера. Без контрол, който да бъде упражняван постоянно – дали от страна на гражданското общество или от страна на определени институции, нито едно общество не може да върви в правилната посока. По същия начин е в литературата – без сериозна и качествена критика, която да бъде обективна и да дава възможност и читателите, и писателите да се замислят върху това, което правят, и да се опитат да надграждат постигнатото, няма как да се случи нищо. За съжаление това е една от големите драми на българската литературата – липсата на оперативна критика. Истинска, качествена оперативна критика, която да дава поглед върху това, което се случва и препоръки, начини, идеи и варианти как нещата да се случват още по-добре. Много малко са медиите в България, които дават възможност за такъв тип оперативна критика. Съществува в „Литературен вестник”, във вестник „Култура”… Затова е много важно такъв тип медии да достигат до максимално количество хора.

Имаме проект заедно с Владимир Зарев, главният редактор на „Съвременник”, който се опитахме да лансираме при предното правителство и тогавашния министър на културата Вежди Рашидов и сега се опитваме да направим при сегашния министър на културата Петър Стоянович. Много е важно в най-големите библиотеки в страната – говоря за общинските библиотеки, които са най-често посещавани от хората, университетските библиотеки и в библиотеките на гимназиите да попада цялата българска периодика. Ясно е – по време на криза първото нещо, от което хората пестят, за съжаление, са книгите и голяма част от населението няма възможност за достъп до тези издания. Чрез този проект може да бъде дадена възможност на хората да се докоснат до тези автори и до оперативна критика.

Предаването „Библиотеката” на БНТ беше закрито. Реално в момента няма нито една електронна медия – говоря за класически медии като радиото и телевизията, която да има сериозен критически обзор върху случващото се на пазара. До известна степен програма „Христо Ботев” на БНР се занимава с такива неща, „Артефир” особено, но е много важно да има такива телевизионни предавания, които в нормалните страни са превърнати в институция, като да кажем предаването на Бернард Пиво във Франция, където се прави оперативна критика върху случващото се и тя стига до максимален брой хора. В момента в България единствената медия, която прави това, е интернет. В момента най-силно литературата се случва в интернет, през сайтове като „Аз чета”, блоговете като „Книголандия”, „Литературата днес”, „Изгубени в прехода”…

За мен поради затварянето на всички останали канали интернет ще се превърне в най-силния инструмент за прокарване на линия за качествена литература. Затова много ценя и уважавам всичко, което правят литературните блогъри в България. Това е медията, която може да ни комуникира по някакъв начин и литературната критика може да се случва там. Много се радвам, че отново литературата в България се случва въпреки държава и въпреки всичко, само заради мисията, която чувстват хората, за да правят неща.

„Бъдеще”, „Секс”, „Революции”, четвърти брой обаче няма обявена тема. Защо?

Това е много интересна тема за проучване. Директно казвам – оказва се, че българските писатели пишат много трудно по тема, а най-трудно пишат по темата секс. Не знам дали нашето общество е все още много консервативно или традиционалистко, но някак си, особено при темата „секс” и втория брой, авторите бяха изключително затруднени.

Затова ние избрахме следващия вариант за случване на нещата и той е – да набираме текстове и съобразно качеството им да определим темата. По принцип така се случва в „Гранта Интернешънъл”. Те естествено имат огромно натрупване на текстове, от които да извадят най-добрите и да бъде формирана темата.

Така че засега сме обявили събиране на текстове, което тече до 1 декември и на базата на качеството на текстовете ще изберем тема. По същия начин ще бъде и със следващия, пети, брой, защото ще се опитаме да влезем в графика, който преди бяхме определили – единият брой да излиза на 24 май, а другият – на 1 ноември. Сега заради забавянето, трети брой излезе в края на септември. Нашата идея е четвърти брой да излезе, ако не до края на декември, то най-късно в началото на януари и съответно пети брой да излезе на 24 май, както беше според първоначалната ни идея. Събираме текстове и за двата броя, без да има тема.

[dropshadowbox align=”center” effect=”curled” width=”250px” height=”” background_color=”#ffffff” border_width=”1″ border_color=”#dddddd” ]Четвърти брой на „Гранта” се готви за края на декември или най-късно началото на януари. Какъв по-приятен коледен подарък за българската литература?[/dropshadowbox]

Какъв е интересът на автори към „Гранта”?

Изключително голям. „Гранта” все още е най-уважаваното и престижно литературно издание в света. Мисля, че и едно от най-старите заедно с „Парис ревю”, което също съществува от XIX век. Интересът да бъдеш публикуван в „Гранта” в англоезичния свят е изключителен. Българският език стана четвъртият език, на който излиза „Гранта” след английски, испански и италиански. След като издателите на „Гранта” в Англия видяха, че това се случва и на български език, избраха политика към увеличаване семейството на „Гранта” и в момента вече има 13 „Гранти” в световен мащаб. Част от тях все още не са излезли. Списанието излиза вече в Турция, Швеция, Норвегия, беше публикувана китайската „Гранта”, догодина ще излезе японската „Гранта”. Излезе бразилската, португалската, очакваме френската и немската. „Гранта” определено се превръща в световно семейство определено.

Публикуването в „Гранта” дава престиж в самата страна, но дава възможности и през общността в световен мащаб. В момента има концепции всички участници в „Гранта” от всички 13 списания да бъдат обединени в обща база данни, от която всеки един от издателите да може да набира текстове. Това ще дава възможност България и всяка от тези други национални литератури да бъдат издавани и на други езици. Колегите ни от Швеция вече поискаха да им препоръчаме български автори, които да бъдат публикувани в шведската „Гранта”. Има една концепция – през 2015 г. да бъде издаден брой на „Гранта Интернешънъл” с текстове от абсолютно всяка страна на семейството на „Гранта”. Тази възможност за изнасяне на българската литература навън е изключително важна и се надявам българските писатели да осмислят важността на стъпките, които правим – подавайки текстове и участвайки в броевете на „Гранта” да се опитаме да поставим България на литературната карта на света, което е нашата основна цел.

[dropshadowbox align=”center” effect=”curled” width=”250px” height=”” background_color=”#ffffff” border_width=”1″ border_color=”#dddddd” ]Цел №1: България да бъде поставена на литературната карта на света.[/dropshadowbox]

Имаше ли опасност проектът „Гранта” да пропадне, след като досегашният издател се отказа от него?

Такава опасност винаги има, защото самото начинание „Гранта” е донкихотовско – за малък пазар като нашия и за още много ограничената четяща публика, която търси сериозна и качествена литература. Никъде в световен мащаб едно такова списание не е печелившо, няма как да бъде по принцип. Винаги съществува възможността да стъпим накриво и този проект да пропадне, но пак казвам, благодарение на Нов български университет и това, че застанаха зад нас, дава възможност да се борим и да продължим да съществуваме. Благодарение на тази финансова подкрепа имаме възможност и цената да е по-ниска и да повишим и качеството. Ако нещо се случи и, недай Боже, няма финансова подкрепа, за съжаление няма как да се самоиздържа.

И „Гранта Интернешънъл” е по същия начин. Зад нея стои благодетел – Зигрид Раузинг, една дама, която сега стана издател, но винаги е подкрепяла финансово „Гранта”. В световен мащаб винаги зад самото издание „Гранта” стои някой благодетел или огромно издателство, което прави този проект без изискване на финансови резултати. Това могат да си го позволят само много големи издателства. Примерно в Норвегия издател е най-голямото норвежко издателство и литературна агенция „Гилдендал”, в Швеция това е издателство „Бониерш”, което е най-голямото шведско издателство. Навсякъде този проект се случва като елемент от литературния контекст, не като комерсиално начинание.

За съжаление в България няма издателства, които да са толкова богати, че да си позволят донкихотовската борба да останат на пазара, защото в крайна сметка печалбата е задължителна, ако едно издателство иска да съществува. От тази гледна точка в България е много, много по-трудно.

Ако ти харесва какво четеш в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за текстовете в блога. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )