GRANTA България прави убийствен старт!

От години си мечтая за читава българска периодика… Каквото и да си говорим, фактически в момента такава няма.

От едната страна са седмични вестници като „Литературен вестник“, „Култура“ или „Словото днес“, но те са насочени предимно към критика и към доста тясна аудитория и поне аз не познавам човек, който да е виждал някого в метрото например да е разгърнал „Култура“. От другата страна пък са масивните периодични списания наследници на социздания – като „Съвременник“, „Пламък“, „Факел“ (и отчасти „Море“), които също като че ли просто се отправят към библиотеките, към една дузина интелектуалци и към „Български книжици“, където обикновено събират прах.

Молих се, молих се за литературно списание, направено по западен модел, което да се прави, за да се купува, а не за да се раздава на семействата на публикуваните автори, и ето че на молбите ми бе откликнато, когато преди няколко месеца медиите гръмнаха с новината, че GRANTA ще се издава и в България. А забележете – феноменът големи и читаеми медии (като „Дневник“ например) да говорят за литература и не просто да препечатват прессъобщения е нещо страшно рядко у нас. Защо? Защото GRANTA е ужасно стабилна световна марка и заслужава внимание – стига да не бъде осрана по български, което бе и най-лошия ми страх – една GRANTA България, която не струва и колкото „Словото днес“…

И ето – GRANTA България е вече абсолютен факт – познайте кой на 24 май си купи първия брой от „Български книжици“!

ОК, цената е солена – 20 лева (18,99 всъщност, но това си е един Стамболов отвсякъде), но преди да се вика срещу нея трябва да се има предвид, че чисто като книжно тяло списанието е брилянтно – добра хартия, приятен печат, оригинална, а не чужда корица, илюстрации и фотографии, малко над 330 страници. Фактически, антология като тази, в този формат, не би трябвало да струва под 15-20 лева, така че лично за мен цената е перфектна. (Вметка – очаквах, че GRANTA ще е ежемесечник, после реших, че ще излиза на сезон веднъж, но накрая се оказа, че ще е на половин година, така че 38 лева за 12-месечие никак не е много, ако се интересуваш от литературния тренд.)

Но това са празни приказки – в крайна сметка 5, 10 или 20 лева все едно, ако съдържанието си струва!

А в GRANTA България, въпреки че имаш ужасно високи очаквания, всичко е на ниво. Може би не всичко е перфектно, а има и някои леки дефектни, но просто общата оценка от изданието е много, много над средната.

Първият брой на списанието си има всичко, за което един читател може да мечтае:

затрогваща емоционална история („Рожденият ти ден дойде и отмина“ на Пол Остър), лична драма в абстракция („Стая след стая“ – Джонатан Фоер), фантастика (разбираемо, тя е доста, като може да се отличат „Гентек“ на Владимир Сунгарски и „Човешки мигове пред Третата световна война“ на Дон Делило например), писателски биопсис (Артър Милър разказва за свои колеги в „Усещане за Челси“), съспенс (великият Стивън Кинг!) и страхотен хумор (Роберто Боланьо и У Цин дори са достатъчни).

Впечатляващо малко слаби текстове като за антология от такъв калибър може да се видят в дебютното издание на GRANTA у нас – всъщност имаше само един разказ, който така и не успях да дочета, защото ми омръзна, но това го отдавам на тоталната липса на интерес от моя страна към израело-палестинския конфликт. Въпреки че не съм фен на фантастиката пък (повечето ми познати и читатели знаят, че даже и не я понасям и много рядко посягам към подобни четива), нещата в жанра тук се оказаха достатъчно увлекателни, за да не ме изгубят – честно, дори препоръчвам „Минало“ на Богдан Русев – чудесна антиутопия на един свят, в който комунизмът не е паднал (за сметка на това – скапан край, но не всеки е съвършен) и „Гентек“ на Владимир Сунгарски – идея, която просто не е за разказ, а за цял роман.

GRANTA България, естествено, си има и своите бисери, които горещо, много горещо препоръчвам!

Единият от тях безспорно е „Рожденият ти ден дойде и отмина“ на Пол Остър. Американецът така или иначе е страхотен майстор на словото и само с половин изречение може да те разплаче, затрогне или ужаси – и с този си разказ (с биографични елементи, ако не греша) той го прави безпогрешно, описвайки мислите на един застаряващ мъж, който не може да заплаче при смъртта на майка си.

Иначе – „Синът на полковника“ на Роберто Боланьо – вярвате ли, че някой може просто да разкаже с вмъкнати свои коментари един скапан филм за зомбита и от това да излезе толкова вълнуващ разказ, че хем да се впечатлиш от лигава любовна история, хем да се задавиш от кикот на остроумните забележки на самия Боланьо към нея?

„Те ме мразят“ на У Цин – признавам, че китайската проза не ми е много интимна и за това бях на косъм просто да прескоча тези десетина странички от GRANTA. Оказа се, че те са повече от приятни – постмодерен разказ на една антиутопия за китайски клошар, който просто седи и си гледа бой между други двама мъже, а след като е арестуван от дракони роботи и разпитван с часове от банкомат… просто си иска дзяодзъ. Накрая има и куче, и мацка. Няма да кажа повече!

Зорница Гъркова пък е представена с „Девет на осми“ – нямам си и на идея коя е Зорница Гъркова (според биографичната бележка е перничанка и това е първата ѝ художествена публикация), но пише страхотно! Ако не е имала невероятен късмет с писането на разказа си, то това е име, което трябва да се следи занапред.

И накрая – Стивън Кинг! Отдавна не бях чел своя отколешен любимец и веднага щом затворих GRANTA България (понеже „Дюната“ на Кинг е последният разказ в нея, а и неслучайно, защото часове след него не бива да четеш нищо друго) съжалих заради това… Както винаги, Кинг просто те увлича с неподражаемия си стил, мятка те напред-назад по наглед линеарната си фабула, а накрая просто те запокитва нанякъде така, че те забива в стената и не осъзнаваш къде се намираш. Това е Кинг, това е „Дюната“, те трябва да се прочетат!

П.П. GRANTA България прави адски силен старт и ще е истинска изненада, ако той не бъде белязан от финансов успех за издателите от CIELA. Моят съвет като читател към тях обаче е да ограничат рекламата на собствените си издания в списанието. ОК е да публикуваш разкази на свои автори, но не е толкова ОК да слагаш цели извадки от бъдещите им романи – първо, че те съвсем не са по темата на броя – „Бъдеще“ (не че тя не е достатъчно относителна, за да обхваща абсолютно всичко, но все пак!), и второ – не звучат като цялости, а са просто незавършени фрагменти.

Рекламата е очевидна (макар и не грубовато натрапчива) и не ми допада. Въпреки това е успешна, защото и двата откъса от бъдещи романи, на Красимир Дамянов и на Момчил Николов, звучат страхотно и ме спечелиха да ги прочета целите веднага след излизането.

П.П.2. Представянето на GRANTA България, бр. 1, е на 30 май, сряда в НДК – в рамките на Панаира на книгата.

Comments

  1. grantoman says:

    хубава работа, ама българска – без добри преводачи начинанието е безпредметно; преводът на Дон ДеЛило е тежко недоразумение, този на Артър Милър – приблизителен, за останалто, както казал слепият, ще видим

  2. [...] две почти изцяло положителни ревюта от блогосферата: в Литературата днес и в Книголандия. Моето мнение е значително [...]

  3. [...] две почти изцяло положителни ревюта от блогосферата: в Литературата днес и в Книголандия. Моето мнение е значително [...]