Срамувам се, но още не съм чел „Трима в една лодка (без да броим кучето)“ на Джером. За сметка на това преди няколко дни буквално изгълтах „Трима на бумел“ – нещо като продължение на историята с лодката. Доколкото схванах, „Трима на бумел“ продължава историята на тримата приятели в лодката – сега те тръгват на пътешествие из Европа, за да избягат от скучното си ежедневие (а двама от тях и от съпружеските си задължения).

Та така, грабват те колелата – един велосипед и един тандем и се впускат през Германия. И оттам като се започва една брутална гавра с всичкия ред, който цари в немския град, просто не е истина. Вярно, Джером се подиграва много тънко, почти незабележимо и на места дори изглежда, че предпочита подредеността на германския град пред хаотичната асистемност на английската провинция, но на мен ми се струва, че става дума просто за елегантния му усет към хумора.

Прави много силно впечатление една цяла глава, посветена за фетиша на немеца към тревата – и как да се тъпче тя е също толкова неприемливо и забранено като да друснеш едно хорце върху мюсюлманско молитвено килимче (господин Блажев услужливо е извадил няколко абзаца от тази глава в Книголандия). Там по толкова стилен начин Джером е осмял нелепия светоглед на обикновения германец към съвсем елементарни неща, та ти иде да се смееш и да се късаш. Или пък описанието му на глобите и как за абсолютно всяко прегрешение си имаш определено парично наказание – така че ако си приготвиш 50 марки, можеш най-спокойно цяла нощ да си вървиш на погрешната страна на тротоара.

Друг любим епизод ще ми остане една история от подготовката на пътуването на тримата – само накратко ще щрихирам, че става дума за „потягането“ на велосипеда, т.е. предварителната му обработка за дълъг път, която някога в миналото на Джером била така извършена от негов познат, че му се наложило през идната година да продаде чисто новото допреди 12 месеца колело на цената на 10-годишен раздрънкан велосипед. Просто си представете колко ефектно е описано това (а също и как странно ме гледаха другите пътници във влака, докато се хилех като ненормалник).

Накратко – „Трима на бумел“ отвсякъде е роман, който трябва да се прочете. Първо, защото е умопомрачително забавен. И второ, защото по впечатляващ начин може да те вкара в главата на един съвсем обикновен наглед англичанин в Германия.