„Кого живея?“ и другите въпроси на Костас Монтис

Случайно попаднах на стихотворения от Костас Монтис в интернет. Сториха ми се интересни и исках да прочета още подобни. Оказа се, че тази година е преиздадена стихосбирката му „Кого живея?”  от издателство „Стигмати”, в превод на Яна Букова. Това, което не очаквах, е, че текстовете в стихосбирката ще са цялостно различни от публикуваните в нета.

Всъщност голяма част от тези в книгата са не по-дълги от един стих.

Не е изненада, че се занимават с вечните теми за живота, смъртта и смисълът на съществуването. Това, което ме впечатли е, че не задават въпроси за живота, за смъртта, за разума, за произхода на човека, а към живота, към смъртта, към Бог. Понятията са изведени по някакъв начин от своята абстрактност и сякаш придобиват плът. Не задават въпроси, нито отговори, а мълчаливо изслушват. Стиховете преобръщат представите, а заглавието им е половината от идеята или по-скоро действа като имената на герои от пиеса – показва кой говори сега или за кого се говори. Това не е толкова странно, като се има предвид, че авторът е писал и театрални текстове.

С по един стих Монтис провокира читателя да опипа с език зъбите в устата си, да провери за следи от хриле и да разбере, че трябва да уважава червеите, защото въпреки разума си, човекът не е върхът на хранителната верига.

Не разбирам гръцки, но ми е ясно, че Яна Букова е невероятен преводач. А подборът на стиховете е страхотен, дори и заради подредбата – сякаш темите за настроенията, живота, смъртта, произхода и разума се редуват на необходими интервали. Има идеи, които човек не забравя и с каквато и друга тема да се занимава, те се завръщат. По същия начин се редуват и стиховете. Във въвеждащия текст на стихосбирката Яна Букова обяснява подредбата с „неслучайната случайност”, която е характерна за книгите на Монтис.

Той не конструира поетичните си книги като цялости. Поезията му е непрекъснат поток от натрупващи се, взаимодопълващи се, взаимокоментиращи се фрази на едно-единствено стихотворение, което го съпътства през целия му живот.[i]

Костас Монтис е роден през 1914 г. в град Фамагуста и умира на 2 март 2004 г.

 

КЪМ СЕБЕ СИ

Странно е да ти обяснявам

защо трябва да си щастлив

и ти да се съгласяваш,

и да не си.


[i] Яна Букова