Литературата Днес

Това тук долу е Хюго Кабре. Той е 12-годишен мечтател, който сръчно поддържа сам часовниците на гара в Париж – пък дори и това да накара някой стар пазач да се разсмее скептично.

Хюго наднича през огромните циферблати, промъква се сред блъскащата се тълпа във фоайето, открадва по някой и друг кроасан или бутилка мляко и дебне… Дебне щанда за механични играчки, от който час по час заграбва по винтче, пружинка или някоя навиваща се мишка.

Истината е, че там, някъде горе – в запустелите надземия на гарата, е малката стаичка на Хюго Кабре, с кутийката му с часовникарски инструменти, колода карти и един автоматон, криещ спомена за мъртвия баща на момчета и тайна, която би трябвало да промени живота му.

Разказвам ви само първите глави от най-красивата книга, която съм докосвал в последните месеци –

„Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник. Виждаш шарената приказна предна корица, завърташ книгата и един тъжен поглед те пронизва, докато осъзнаваш, че си мернал с периферното си зрение черните страници в книжното тяло.

А вътре – между изгрева и залеза те чака поредица от лек и закачлив текст и очарователни драскащи въображението илюстрации. Там думите стават картини, а графиките се сменят в трогателни истории. Изпитваш онова, което зрителите на братята Люмиер са усетили, виждайки връхлитащия ги влак – просто защото не очакваш това от книга.

Брайън Селзник, който е автор на текста и илюстрациите, на няколко пъти прави толкова шеметни поредици от картини, че настръхваш, докато отгръщаш следващите страници и се молиш това да не свършва.

Понеже подобна неповторима атмосфера можеш единствено да абсорбираш с всичките си сетива.

Самата история в съвсем литературно отношение все пак не е нещо особено –

а от Селзник има далеч по-добри разказвачи на приказки, създали в пъти по-интригуващи, заплетени или трогателни сюжети.

Обаче целият този жив организъм, текстът, илюстрациите, оформлението, корицата, историята на легендата Жорж Мелиес и обединяващият ги страстен детският плам – истински шедьовър, който всеки ценител на книгите трябва да притежава в библиотеката си.

Ако се съмнявате – влезте в първата книжарница и разгърнете тази книга.

Прехвърлете няколко страници, докоснете се до магията ѝ и съм сигурен, че няма да я пуснете. А след като решите да я отнесете у вас, погълнете я на един дъх и си спомните за детското си мечтателство – непременно вижте и екранизацията на Скорсезе.

Ето и кой друг обикна тази книга:

Ники Руева, която ни я донесе в България чрез Милениум

Христо Блажев/Книголандия

Павлина Радославова/Аз чета