„Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид

Още когато с Мила от „Жанет-45“ се заговорихме за „Неохотният фундаменталист“, тя попари скептицизма ми с „Е, нали харесваш Хосейни? Това е нещо подобно!“

Хамид наистина се оказа нещо като Хосейни – но съвсем само на повърхността.

„Неохотният фундаменталист“ разказва за образован пакистанец, който завършва summa cum laude Принстън в САЩ, а след това започва мечтаната за всяко нюйоркско юпи работа.

За какво би могъл да мечтае един млад мъж, идващ от прашния Лахор, освен за много пари, респект в очите на околните западняци и осанката на мистериозния пришелец от Изтока? Всъщност за нищо – поне преди да дойде 11 септември и заедно с кулите близнаци да се сгромоляса всичко.

„Неохотният фундаменталист“ е една история за преосмислени ценности и постоянни колебания. Парите срещу личното щастие, работата срещу семейството, изтокът срещу запада.

Единственото, което няма опозиция в романа (или новела?), се оказва любовта – но за точно за този от пластовете в „Неохотният фундаменталист“ и думичка няма да кажа, защото си имаме работа с ужасяваща имплозия от раздиращи емоции и всеки трябва сам да я усети.

Структурата на книгата е повече от интригуваща – от началото до края тя е монолог.

И преди да спрете да ме четете ще кажа, че това е единственият монолог с подобен обем, който съм чел и съм харесал.

„Неохотният фундаменталист“ е жив разговор на пакистанския ни герой с един американец в Лахор – и, повярвайте, освен че разказва лична история, предава световни политически процеси и връща в първи клас в дисциплината по житейска драма, монологът все едно те пренася в малкото ресторантче с мнителен келнер, топли газирани напитки и смесица от нежен жасминов аромат и дива миризма на печащо се, току що заклано, животно.

Да не повярва човек, че в по-малко от 200 странички (и то с този гигантски шрифт!) може да има толкова много пластове. И същевременно толкова малко – защото в крайна сметка всичко опира само до едно.

П.П. Все пак не е Хосейни…

„Неохотният фундаменталист“ вече има един куп ревюта из книгосферата, ето тези, които намерих:

Милена Ташева, Аз чета

Христо Блажев Книголандски

Зори

Лудият Lammoth

Comments

  1. зори says:

    Хи-хик.
    Написал си го.
    Добро е.

  2. Хах, аз го бях написал още преди да прочета твоето, но ми седеше в драфта : )

  3. зори says:

    Любопитна съм – какво мислиш за Аравинд Адига, Мила би трябвало да те го е споменавала 😉

  4. Ами не, не ми го е, но ние с Жанет-45 се напипахме твърде наскоро.

    Освен това тя почти ми набута “Фундаменталиста” в ръцете, аз си исках само Керет и Туве Янсон : )

  5. зори says:

    :)))
    И ти знаеш какво да искаш.
    Пробвай “Белият тигър” – мисля, че ще ти хареса.

  6. http://tinderentrar.Com/?make%20tinder%20account

    „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид | Литературата Днес

  7. flame for tinder android

    „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид | Литературата Днес

  8. free online casual dating

  9. free online chat dating sites

  10. free no registration dating website

  11. dating sites for people over 60 for free

  12. free lesbian platonic dating sites

  13. farmers only dating site free

  14. how many carbs a day for keto

  15. keto diet side effects