Благодарение на Marfi ви предоставям информация за един много интересен конкурс. Темата е “Изчезнала ли е Броселиандовата гора”, а наградният фонд е 6000лв, като всеки от участниците може да получи и оригиналния текст на книгата “Броселиандровата гора” на Цветан Стоянов.

Национален Дворец на Културата и в-к “Труд” Ви канят да участвате в петия национален конкурс за eсеистика “Цветан Стоянов”.

Темата тази година е:

“Изчезнала ли е Броселиандовата гора”

Всеки участник в конкурса може да получи оригиналния текст на “Броселиандовата гора” и на “Невидимия салон” от организаторите.

тел. 9166956, 8510771
факс 86650013
е-мейл raicheva@ndk.bg

Конкурсът е анонимен, в него могат да участват автори до 35 годишна възраст /родени след 22 май 1974 г./

Текстовете си (до 20 стандартни страници) изпращайте в три екземпляра (препоръчително и на дискета или CD) и отделен запечатан плик с имена, рождена дата, адрес, телефон и e-mail на адрес:

София, 1414 пл. “България” 1, НДК, Административна Сграда, етаж 9, офис 3.

Награди:

1 награда - 3 000 лв.
2 награда - 2 000 лв.
3 награда - 1 000 лв.

Наградените и отличените от журито текстове ше бъдат включени в изданието на конурса. Наградите се връчват на премиерата, 21 май (четвъртък) 2009 г. в рамките на Салон на изкуствата - 2009.

Няколко думи и за Цветан Стоянов (по материали от Wikipedia)

Цветан Стоянов (1930–1971) е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач на автори като Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели, Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и мн. др.

Автор на „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“ и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.

За него Константин Павлов казва:

„Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха“.

Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.