Аугусто Монтеросо и що е то страхотни кратки разкази

Аугусто Монтеросо

Изтънчен, оригинален, бърз и остроумен!

100 страници безупречни като стил, герои и сюжети разкази – това са „Събрани съчинения“ на Аугусто Монтеросо, новият ми любимец в кратките истории.

Без никакво колебание го поставям до Борхес, Чехов и Карвър. Титаничен майстор на стила, остроумието и краткостта, трите ми любими характеристики на разказа. Божествен!

Във всеки от 13-те разказа гватемалският писател (първият ми гватемалец, а като се има предвид нивото му – може да се окаже и последният) показва различно свое лице и учудва с нова стилистика, изненадваща гледна точка, монолог без пунктуация или егоистично бездарно излято слово.

След като си чел например за пленен от канибали монах, който се мисли за много умен и ерудиран тарикат, те връхлетява история за смъртта на едно куче, разказана с толкова много (или един?) различни гласове, че съвсем ти взема ума.

Монтеросо е виртуоз в монолозите – с еднаква лекота той се пренася в тялото на мастит бизнесмен, принуден да слуша концертите за пиано на дъщеря си, първа дама, влюбена в поетичните рецитали, жертвоготовна да осени публиката със собствения си гений, търговец с изсушени човешки главички или динозавър.

И убедително ти показва света им, остроумно и ерудирано, без помен от авторов тон!

Както личи и от обема – Монтеросо пише удивително кратки и шантави истории, коя от коя по-различни. И въпреки че едно от несъмнените качества на сборника е неговата убийствена скорост и скромни 100 странички, колкото повече се доближаваш до финала, толкова повече се опитваш да си набиеш спирачки и да имаш още и за после.

Е, не успяваш – четеш, лигите ти текат и тайничко се надяваш след края на книгата да има някъде скрит още един разказ. Всъщност и това се получава – прочиташ последната история, едноименната „Събрани съчинения“ и сърце не ти дава да оставиш Монтеросо настрани, затова просто отваряш на произволен разказ и се зачиташ пак.

А той, както казах – от шантав, по-шантав и от различен – по-различен (и то въпреки че си го чел преди половин час!).

Особено ако попаднеш на „Крава“ – едно от най-тъжните, вдъхновени и дълбоки неща, които съм чел някога. Препечатвам тук краткия разказ, вярвам, че това е най-добрият завършек на опита ми за изключително убедително ревю на Аугусто Монтеросо.

Крава

Както си пътувах онзи ден във влака, внезапно скочих щастлив на крака и радостно се размахах, и взех да приканвам всички да обърнат внимание на пейзажа и да се полюбуват на здрача, който стоеше особено добре. Жените, децата и едни господа, които прекъснаха разговора си, ме изгледаха озадачено и ми се присмяха, но когато отново си седнах смълчан, не можеха и да допуснат, че току що съм видял край пътя плавно да се отдалечава една мъртва-мъртвеничка крава, която си няма кой да я погребе или да ѝ издаде събраните съчинения, или да дръпне прочувствена и сълзлива реч за това каква добра крава е била, и за всичките струи димящо мляко, с които е допринесла животът изобщо и влакът в частност да продължат нататък.

П.П. Навярно сте усетили, но „Събрани съчинения“, присъщо на иронията у целия Монтеросо, е всъщност дебютен сборник (1958). Защо излиза чак сега у нас? Все тая, важното е скоро да се появят и другите му книги. Нетърпеливо гледам към „Жанет-45“.

П.П.2. Книгата разполага с невероятни илюстрации. Струва 10 лева и това биха били може би най-добре изхарчените 10 лева в която и да е българска книжарница.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. […] още ревюта за книгата при Преслав в „Литературата днес“ и при Христо в […]