Още когато получих мейл, че излиза „Врагът. Истинската история на един убиец” и прочетох кратката рецензия, ми стана ясно, че това е книга, която обезателно ще прочета. 1) защото е френска; 2) по истински случай е; 3) разказва за бруталното убийство на човек с изключително интересен психологически профил; 4) реших, че стилово ще напомня на „Хладнокръвно” – гениалната книга на Труман Капоти.
Изобщо не съм разочарован – дори напротив. Книгата ми допадна много. Не съм чел други книги на Еманюел Карер, но нещата, които прочетох из нета за него, ми подсказаха, че е особено силен в биографиите – автор е на книги за Вернер Херцог, Филип Дик и Елизабет Тейлър (за писателката става въпрос обаче). Като че ли тези три мемоарни творби са били нещо като подготовка за написването на „Врагът” – книгата за мъжа, убил през 1993 съпругата си, двете си деца и своите родители, след като цели 18 години е лъгал всички, че е прочут лекар, работещ в Световната здравна организация, а всъщност ден след ден е пропилявал часовете си и е прахосвал спестяванията на близките си.
В най-общи линии това е бил животът на Жан-Клод Роман – интрувертен човек, асоциален и незабележим, в чийто младежки години едно събитие поставя редица от порочни следствия – толкова тежки за слаб характер като неговия, че бързо стават непоправими и за него остава единствено безмълвно да ги следва до момента, в който е близо до разкриването. Тогава той решава всичко с убийство – екзекутира хората, чийто поглед не би могъл да понесе, ако разберат, че ги е лъгал през цялото време.
Това е накратко историята на Роман, която Еманюел Карер прочита една сутрин във вестника. Подобно на Труман Капоти писателят се чувства почти задължен да опише тази история – но по един по-нестандартен начин. В момента, когато целият свят е срещу изверга Роман, Карер влиза в кореспонденция с него и описва случилото се от неговата гледна точка, опитва се да влезе в психологията му, да почувства онова, което Роман е почувствал застрелвайки децата си.
Йордан Ефтимов пише за „Врагът” в Капитал Light, че на всеки се е случвало да излъже, затова и съпреживяваме донякъде съдбата на Роман – как от една нищо и никаква измама в студентските му години се стига до фалшива самоличност – зад която обаче не се крие истинска. Всъщност Карер ни представя точно това – как Роман измисля себе си, живее като друг човек, а истинското му Аз отдавна не съществува.
Не претендирам да съм чел много книги от жанра „художествена документалистика“, но поставям „Врагът. Истинската история на един убиец” на второ място след един от основоположниците на този тип литература – „Хладнокръвно” на Капоти. Препоръчвам горещо.
Историята на Жан-Клод Роман, можете да прочетете синтезирано в Уикипедия (на английски).
Повече информация за автора Еманюел Карер – също в Уикипедия (на английски).
Допълнително за книгата – на сайта на издателство „Колибри”.
Comments are closed.