“Още дневници и нощници” от Иво Сиромахов

Иво Сиромахов: Още дневници и нощнициИво Сиромахов е луд. (драматична пауза) Има хора, които не-са-с-всичкия-си, хора с леки ментални увреждания, дори лунатици, но Иво Сиромахов си е абсолютно луд за връзване. Четирите му книги са ме карали да се смея повече отколкото всяко друго нещо (повече и от Джак Блек дори, а това е забележително). Нещата, които минават през въображението на Сиромахов, и после се появяват ни лук яли, ни лук мирисали на сайта и в книгите му, особено в новата – „Още дневници и нощници“, са категоричната индикация за неговата неподправена лудост.

Кой друг писател би накарал Архимед да сцепи каца за кисело зеле, да я направи СПА-басейн и да спи с Еврика в нея? Или да се ебава като гори със система от огледала туристи по плажа? А знаете ли, че Микеланджело е най-обикновен келеш, който заради корупционните схеми с папата получава обществена поръчка да изрисува тавана на Сикстинската капела? Или пък че Хитлер и Сталин са си лафили през оградата на средата на Полша и да си разказвали вицове, докато са упражнявали комшулъка преди Йосиф да започне да се прави на циганин и да върти задкулисни номера на невинния Адолф?

Милият Иван Грозни например е бил толкова нещастен с хилавото си телце и пъпчиво лице, че започнал да блъска като животно във фитнеса и бил на път да се забие със самата Ана Курникова, но тя го прецакала с Енрике Иглесиас, нали…

Един от най-добрите текстове в „Още дневници и нощници“ със сигурност е този за пръдльото Рьонтген, чиято единствена цел била да снима женски цици през дрехите, но скапаната машина, която изобретил (Порнбластер турбо І), пропускала и плътта и на снимките излизали само някакви кокали…

Да не говорим пък за биографията на Сталин, който явно е имал ефектно чувство за хумор и по цял ден си е играел на въпроси и отговори (точно те са един от най-силните моменти в цялата „Още дневници и нощници“), а като нещо не го е кефело – пращал хората за разстрел.

Бомбата на цялата книга е невероятното разкритие, че Елвис наистина е жив и всичките жълти таблоиди в света са били прави, че не е умрял. Голямата им грешка е била дестинацията, където той се подвизава – а именно България. Ключовото му име, взето по време на Възродителния процес, разбира се, е Цецо, а за приятелите – Цецо Елвиса.

Художественото оформление на „Още дневници и нощници“ е уникално. Преди всеки отделен текст е поставен колаж, тематично свързан с предстоящата биография. След всяка такава пък има една и съща чернобяла илюстрация, която поне на мен адски ми прилича на Ози Озбърн. Да не говорим пък за корицата, на която е сложена скромната Венера на Сандро Ботичели, лепнала си типичната свенлива усмивчица, въпреки гигантската татуировка на дракон, прикриваща цялата предница на тялото й.

Каквото и да говоря сега, няма да мога да изразя огромното удоволствие, което изпитвах от четенето на „Още дневници и нощници“ на Иво Сиромахов. Мога само да ви посъветвам да си я купите възможно най-бързо (цената пък е страшно ниска – 10 лева) и да я разгърнете. Оттам вече няма сила, която да ви отдели от книгата, докато не я прочетете докрай.

Comments

  1. Lotlorien says:

    Ревю на книгата, която прочетох вчера – приятна изненада. =)

    Сега ще споделя и моето мнение, а то е повлияно основно от първите “Дневници и нощници” и малко сравнение между тях. Втората част, ако мога тъй да я нарека, е много по-вулгарна като стилистика, това първо ми направи впечатление. Нямам нищо против, но все пак – можеше и по-малко. Второ, “Още”-то не е толкова пародийна, колкото първата. Тоест пародия е, но не толкова на историческите личности, колкото на българската реалност. В историята с Микеланджело например или с Архимед, с Екстра Цуца и братя Райт. Историята на Вашингтон наистина беше уникално пречупена през съвремието, на нея някак си неможех да се смея, защото имаше много сериозност. За мен най-силна е историята с Иван Грозни – не смешна, а страховито сериозна и актуална.

    След прочита на първата книга имах коремна треска от смях. След втората – само лека болка в бузите, защото мимиките, които книгата предизвика бяха най-различни – от смях, до почуда, малко отвращение и още смях…

  2. Дени says:

    не става.

  3. Oddity says:

    Сериозно? Вече започвам да се чудя аз ли не съм вред. Определено не бих и погледнала втората книга. На първата се засмях точно на едно място – как като дръпнеш котката за опашката, от другата страна излиза звук. И туй то! Шокирана съм от простотията на повечето писаници, това не е смешно!!!

  4. Бива си го Сиромахов! Още повече, че хуморът е изключтелно дефицитна стока в цялата българска литература.

  5. Меrry says:

    излиза, че тоя пич пише за нещата по същия начин, по който пишат и други автори, с тая разлика, че не са прекомерно вулгарни…не са българи… и не са любимци на съдържателя на блога

  6. Цветомир says:

    Достатъчно пространно съм изразил мнението си относно творчеството на Сиромахов в последните години в сайта на “Хеликон”, и то точно по повод на обсъжданата тук книга. Искам само да изразя несъгласието си с мнението на г-н Апостолов, че “хуморът е изключително дефицитна стока в цялата българска литература”. Г-не, очевидно е, че визирате литературата ни от последните 1-2 десетилетия, но ако сте опрели само до писанията на Иво Сиромахов, сте в огромна грешка – съветът ми е да разширите периметъра на наблюдение и да обърнете внимание на други творби, които наистина си струва да бъдат забелязани. Не твърдя, че “Дневниците и нощниците” са за подценяване, но не бива и да се издигат на пиедестал, и то заради едно неоправдано чувство за хумористичен дефицит в съвременната българска литературна ситуация!

  7. Чудя се, ако беше тук Америка дали социалните служби биха оставили такъв “луд” да възпитава две деца

  8. […] казах във връзка с „Още дневници и нощници”, Иво Сиромахов е луд. След новата му книга, това вече […]

  9. pavka says:

    Честно казано, хуморът му е една идея поо-просташки, отколкото трябва да бъде… И една-две идеи не ме каращ да се смея! Иначе – Сиромахов не е луд, просто пише, така че да се продава и не изпадайте в мелодрами – убеден съм, че не говори така на децата си. Не бих казал, че това са кой знае какви произведения – човекът е известен, дават го по телевизията и книгите му ги дават по телевизията, защо да не скалъпи нещо забавничко… А за дефицита, Апостол просто е написал нещо, колкото да му се добави връзката към сайта в този блог.

  10. jo says:

    Сиромахов пише тоалетен хумор. Евтин, таблоиден. Да не говорим, че е плагиатството му е в кръвта. И не изпитва неудобство от това, а го нарича “Народно творчество” от което черпи едно към едно.