Алек Попов взе наградата на Литературата Днес!

Организирах нещо като конкурс, в който да бъде определена най-добрата белетристична книга, излязла на български през 2007. Бе пусната анкета с шест възможности. Единствената награда за спечелилия зрителския вот е признананието, отдадено му от Литературата Днес.

На 21 декември гласуването приключи. Събраха се общо тридесет вота, доста малко по мое мнение, надявам се следващия път читателите ми да са по-активни. А ето го и крайното класиране:

Алек Попов – „Черната Кутия” спечели наградата на Литературата Днес със своите осем гласа (26% от всички)

Франц Кафка – „Избрано” и Стивън Кинг – „Романът на Лизи” заедно делят второто място с по шест вота (по 20%)

Труман Капоти – „Музика за хамелеони” е само една позиция по надолу, с петима читатели зад гърба си (16%)

Четвъртото място отново се полага на две книги – Мария Станкова – „Трикракото куче” (която спечели и наградата на читателите във ВИК 2007) и Самюъл Бекет – „Молой/Малоун умира/Неназовимото”. Те имат само по един глас и съответно по 3% от целия вот.

Изказвам поздравления на Алек Попов за написването на страхотния роман „Черната кутия”!

Не си взех книгата още на премиерата й. Всъщност тогава изобщо не бях запознат с творчеството на Алек Попов. Купих си книгата, когато разбрах, че за нея му е връчена наградата “Елиас Канети”. Казах си, че само мога да спечеля от четенето на един възпитаник на Класическата гимназия. И така, още на следващия ден се снабдих с “Черната кутия” и малко свободно време и, знаете ли, много се радвам, че го направих.

Винаги съм вярвал в качеството на новата българска белетристика, която е оплювана от всички страни. Георги Господинов, Вергил Немчев, Момчил Николов, Мирослав Димитров, дори Виктор Пасков, който е от по-старото поколение. Когато прочетох “Черната кутия” усетих, че Алек Попов е по-добър от повечето български продукти на книжния пазар. Конкретно тази явно е от най-качествените му неща. Тя ни среща с двама братя, вървящи към бъдещето, но теглени назад от миналото. Полюсите на етикираните образи на “успелия” и “неуспелия” тук се преплитат и, крачейки през майсторския стил, черния хумор и дълбокия житейски смисъл, попадаме на погребването на старите традиции и замяната им с нови и по-истински.

Братята Нед и Анго са изправени пред призрака на отдавна мъртвия, но все още напътстващ ги, техен баща. Преоткриват себе си и семейството си, опитват се да обърнат гръб на непотребните и твърде остарели задръжки. А представете си това, представено в изключително увлекателен, интересен и забавен стил! Абсолютно, абсолютно заслужен читателски вот!

Comments

  1. Майя Динева says:

    За мен тази читателска класация не може да бъде меродавна. Просто повече хора са чули и чели Алек Попов, защото “Музика за хамелеони” е невероятна книга. Като доста по-скъпа, по-малко читатели са си я купили.