Нобелова награда за литература за пръв път е връчена през 1901г. на французина Рене Сюли Прюдом. Личното ми мнение е, че до един момент призът е присъждан наистина за заслуги в “писането на най-забележителното произведение с висши идеали”, но в един момент наградата започва да се дава приоритетно на автори, в чиито страни културната история не е популярна в голямата част на света. Разбира се, не казвам категорично, че Нобеловите лауреати в последните години не са заслужили, напротив, те пишат добре, но считам, че призът им се дава по-скоро заради етническата принадлежност или остарелите морални възгледи, които битуват във висшите литературни среди.
Да вземем например Дорис Лесинг, лауреатът от 2007г. Тя е от Персия (дн. Иран), прекарва част от детството си в Британия, но израства в Африка, заедно със семейството й, което по това време се препитава със земеделие. Критиците се делят на две по въпроса с тематично-идеите кръгове в творчеството на Лесинг – едните казват, че тя е заклета феминистка, другите – не. Но първите се много по-разпространени…
Логично би било да се сметне, че в Шведската Академия се страхуват от сексизъм (за последно Нобелова награда се връчва на жена през 1996 – на полякинята Вислава Шимборска). Това е смело твърдение, почти глупаво е да се твърди, но аз открито заявявам, че Дорис Лесинг не е най-заслужилият кандидат от номинираните миналата година – да, тя е известен писател, пише за висши идеали, феминизъм, анти-расизъм, човек да каже, че е светица в областта на литературата… Проблемът произтича по-скоро от изтърканите критерии за присъждането. Номиниран тази година е бил и Харуки Мураками, един съвременен, модерен и наистина ужасно талантлив японски писател. Книгите му са многопластови, прекрасно изградени, героите му са по-живи дори от реални хора, а стилът на японеца в оригинал е просто безукорен (за съжаление българските читатели познават само превода от английски, при който очевидно се губи част от изяществото на писателската му стилистика). Можем само да се надяваме, че Харуки също ще бъде удостоен с честта да бъде Нобелов лауреат. А аз лично очаквам догодина награда да отиде в Армения, Албания или друга малка страна, притежаваща определено своите достойнства, но подбрана именно на исторически и етнически, а не на реално творчески принцип…
Comments are closed.