Мишел Уелбек подрежда/разбърква „Елементарните частици“

Случвало ли ви се е да четете някой непознат ви досега автор и през цялото време да си казвате: „Е, това е супер неправдоподобно, не съм съгласен“, бла-бла и накратко да си му теглите по една майна през 50 страници, но все пак да четете нататък… и в един момент, след като затворите последната страница, да се усетите, че всъщност въпросният писател така здраво ви е бръкнал в мозъка, че не сте съвсем уверен дали тезите му са толкова далечни от собствените ви виждания за нещата.

Мишел Уелбек е нещо такова – ужасно циничен, разочарован от обществото идеалист (по Sunday Telegraph), брутален в голяма част от времето и обрисуващ нещо средно между ежедневната обстановка, която всички познаваме, някакъв извратен ъндърграунд и странно имагинерна антиутопия – защото тя само се предусеща, но така и не се стига до нея.

Според Зори другите два издавани на български романа на Уелбек са по-добри от „Елементарните частици“ – няма как да знам, защото това е първият ми досег с него и със сигурност ще си остане така поне за няколко месеца.

Чисто и просто Уелбек е тежък автор – вероятно на моменти прекалява с теоритичната обосновка на изследванията на героите си (вярвам, че прекаляването е съвсем умишлено, но може би из целия роман има към 20-ина страници, пръснати безразборно, които просто съм прескачал, защото съм бил отегчен до смърт), но честите беседи между героите, както и вътрешните им монолози, на места са просто брилянтно близо до четивна философия в чист вид.

В общи линии романът проследява животите на двама полубратя, които нямат нищо общо помежду си – нито минало, нито настояще, нито бъдеще, но в един момент се оказва, че са единствените хора, с които могат да упражнят типичния „социален контакт“. Единият е изключителен учен и гений в областта на молекулярната биология, а другият – израснал и малтретиран в сиропиталище и превърнал се в безобиден затворен перверзник.

„Елементарните частици“ е вулгарен, груб, циничен и адски интелигентен роман –

нещо повече, въпреки нагледната си мудност, през цялото време нагнетява своята меланхолична атмосфера и се приближава към кулминацията на два човешки живота – в един момент читателят просто бива ударен и зашеметен от няколко последователни лавинообразни епизода, до които несъзнателно е бил доведен. И тогава изпитва съжаление, може да се разплаче, да настръхне и да съчувства с цялото си сърце на герой, който само преди 200 страници го е отвращавал.

Comments

  1. Mitko says:

    След като миналата седмица се запознах със вашият блог съм на мнение,че първите 7-8 книги от раздела ‘най’ не заслужават ни най- малко своето Внимание,но да не изпадаме във дразги ;-))като за начало искам да внеса Яснота,или още по-точно Светлина около ‘избрания’ народ!-генетичните лъжци-гадните и мръсни Евреи!ЗАПОЧВАМ….. Най-западната част на Предна Азия, разположена между източните брегове на Средиземно море, Мала Азия, СевернаМесопотамия и Египет се нарича по различен начин в древиоизточните документи и всъвременната научна литература. По тези земи протекли различни културно-исторически процеси във времето между IV и I хил. пр. н.е. Те се отличавали с твърдемного общи типологически и конкретни особености. Наред с това имало и съществени различия, определяни най-често от обстоятелството, че този голям географски ареал бил разделен териториално и етнически.Преобладаващата част на целия район на Източното Средиземноморие носи най-напред името Ханаан, което е намерило отражение и в библейската традиция. Най-общо се приема, че Източното Средиземноморие се състояло от три големитериториални района – Сирия, Финикия и…. Палестина. Във всеки от тях имало различни географски области и свързани с тях държавни формации в едно или друго историческо Сирия се наричала територията, разположена на изток до западното поречие на река Ефрат, на север до планината Тавър, на запад до Средиземно море, на юг доПалестина и на югоизток до т. нар. Сирийска пустиня и Сирийско-Месопотамска степ.По-голямата част от територията на Сирия представлявала полупустинни степи.Плодородните земи били малко и се намирали главно около крайните гранични районина река Оронт, където имало плодородни Земите на юг от Сирия до северната част на Синайския полуостров се наричат Палестина. Често пъти земите между Сирия и Палестина се споменават като Келесирия, която се разглежда също и като Южна Сирия. Този район бил разположеннай общо между планинските възвишения Ливан и Антиливан.Северната част на Палестина се простирала от зоната на планинскитевъзвишения Кармел и Ливан. Страната достигала на юг най-общо до Синайскияполуостров и териториите към Червено море. На Изток Палестина достигала допоречието на река Йордан, до Мъртво море и до съседните територии от Арабския полуостров. Тази голяма територия се деляла на няколко области с различна културно-историческа характеристика в древността. В Северна Палестина се намирала областта Галилея. Други по-важни географски области били Есдраелонската долина, разположена южно от Ливанското възвишение, Саронската и Ерихонската равнини идр.Географските особености имали голямо значение за развитието на стопанския,на обществено-политическия и културния живот. В Сирия. Финикия и Палестина нямало изградени и значително иригационни системи, както В Египет и в Месопотамия. Източносредиземноморските страни се отличавали с наличието на някои природни суровини като дървен материал по планинските възвишения, глина,строителен камък, някои руди и др.През II хил. пр. н.е. настъпили етнически промени и в Палестина. По тези места проникнали също твърде много арамеи, хуршпи и други етноси. През втората половинана II хил. пр. н.е. в Палестина нахлули племената от т. нар. Израелски племенен съюз,които постепенно покорили,завладяли и обезличили местното палестинско население. Запазените след нахлуването на израелтяните остатъци от старото местно население постепенно били асимилирани. От средата на II хил. пр. н.е.се срещали и хетски заселници.Територията обхващаЩа Палестина съвсем не била ‘свободна’,обезлюдена’,а най-малко’чакаща’ Избрания народ да се пресели там!ЕДВА ЛИ НЕ КРАЙБРЕЖИЯТА ПО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО ТРЪПНЕЛИ ВЪВ ОЧАКВАНЕ НА ‘ИЗБРАНИТЕ” Това го има само във чифутските фантазии.В науката най-общо се приема, че развитието на обществен и държавен живот в Палестина изоставало в сравнение със Сирия и Финикия. Палестинастанала твърде рано обект на египетската военно-завоебателна политика, което се приема като фактор, който забавил развитието на обществения и държавния живот. Сред най-рано обособените градове в северната част на Палестина в края на III ив началото на II хил. пр. н.е. се приема Хацор, разположен в зоната на езерото Хула. Наюг от Хацор в Есдраелонската долина твърде рано се обособил като град-държава иМегидо. Градът се споменава често в египетските и в други писмени документи и билсвързан столетия наред с основните политически събития в Северна Палестина. Взоната на север от Мъртво море от края на Ш и през първата половина на II хил. пр. н.е.се осъществявало обособяването и развитието на няколко града като Ерихон, Ерусалим,Газер, Хаврон и др. По крайбрежието на Средиземно море възникнали няколко градскисредища, чието развитие и особености били твърде сходни с градовете от Финикия. До средата на II хил. пр. н.е. на територията на Палестина нямало процеси и тенденции за териториално обединение и за едно или друго държавно-политическоединство. През втората половина на II хил. пр. н.е. В Палестина се появили племената хабири (също и хабиру). Те се приемат обикновено като първоначалното Еврейско население по тези места!!. Към това Време се отнася установяването ВЪВ Палестина на военно-племенния съюз на групата т. нар. израелски племена. На това събитие сеобръща огромно внимание най-често в литературата под влияние на религиозно-идеологически, политически и други причини, обусловени от християнската и Юдейската релифия!Израеаелските племена срещнали енергична съпротива от Палестинските и Ханаанските племенни маси в централните и южните области на Палестина, която преодолели изключително брутално и бързо,а голяма част от коренното население ударило във бяг. Една от основните групи в съюза на израелските племена били Юдеите. Първоначално те се настанили по териториите на запад и югозапад от Мъртво море, които по-късно са известни с името Юдея. Много от Юдеите се установили и всеверните области на Палестина.В тази обстановка се поставя традиционно и образуването на ранната Еврейска държава. Нейното начало се отнася към края на XI в. (1020 г.) пр. н.е. и се свързва симето на Саул (1020 – 1004 г. пр. н.е.) от племето на вени-амините, които живеели вюжните области на Палестина. Саул успял бързо и лесно да обедини Всички израелскиплемена, включително и юдеите. Известно е, че с обединените ресурси на всички израелтяни Саул воювал известно време успешно с филистимляните.Давид, един от военно-племеннитевождове на юдеите, изменил на Саул и преминал с войските си на страната нафилистимляните. Това отслабило силите на Саул и той загинал с трима от синовете си ведна от битките. В настъпилите безредици в ранната израелска държава, следпродължителна седемгодишна борба със сина на Саул Ишваал, на власт се установилДавид (1004 – 965 г. пр. н.е.). Той получил подкрепата на голяма част от юдейскитеплемена, които взели връх и изместили вениамшште.Името на Давид се свързва и завладяването на древния ханаански град Ерусалим през 995 г. пр. н.е., който станал средище на юдеите и столица на държавата.Градът бил разположен на едно от нископланинските възвишения, което го правелоестествена крепост. Независимо от това, Давид укрепил града допълнително. Той ималтвърде голяма опозиция и не се доверявал на аристокрацията на юдеите и на другитеизраелски племена, поради което управлявал с помощта на наемни войницифилистимляни.Библейската традиция идеализира твърде много Давид, но сведенията занеговото предателство към Саул, жестокостите при управлението му (например призавладяването на територии около река Йордан наредил да екзекутират И ОБЕЗГЛАВЯТ ВСЕКИ ПАЛЕСТИНЕЦ без повод по тези места) и други факти го поставят реално в по-друга светлина!Управлението на Давид е свързано с успехи в заздравяването на младата израелска държава. За да постигне необходимите му успехи по военен път, той използвал не само опълчЕнието на израелските племена, но започнал даизползва и наемна войска. Този цар успял да утвърди силата на израелското царство главно в южната част на Палестина и да завладее някои малки арамейски градове-държави в Южна Сирия .Тойсключил съюз с царя на финикийския град Тир Хирам, което осигурило успех на двете страни.Соломон отделил твърде голямо внимание и на укрепването и икономическото развитие на израелската държава. Той изградил голям пристанищен център в заливаАкаба, който имал важна роля в търговията на юг с племената и народите от Арабскияполуостров и с Египет. Соломон е известен и с голяма строителна дейност вътре встраната. В столицата Ерусалим и в много други израелски градове се извършили различни строителни дейности, както за вътрешно благоустройство, така и заукрепления при отбрана. По онова време в Ерусалим били построени големи дворци,храмове, главно на основното божество Яхве и др.Вътрешнополитическата дейност на Соломон се отличавала с някои реформи.Той разделил страната на 12 административни територии. Всяка от тях била задълженада издържа царския двор и целия държавен апарат в продължение на един месец.Едновременно с това установил много стриктна и тежка данъчна система и различниповинности. Соломон направил и твърде много и важни промени и подобрения въввойската. Той създал контингент от постоянна кадрова армия, в която важна роляимали частите, съставени от бойни колесници.В края на управлението на Соломон срещу него нараснало недоволството.било особено голямо в северните области, които в сравнение с Юдея, сенамирали в по-тежко положение. Недоволството на голяма част от израелскотонаселение се изразило в открито въстание, ръководено от Еро-воам. Въстанието бързосе разраснало, но не било успешно и Соломон надделял с войските си. Еровоам избягалв Египет, където намерил прием, тъй като за египетската политика било по-изгодно вПалестина вместо силна държава, да има евентуално по-малки формации.Соломон бил наследен от сина си Ровоам (928 – 911 г, пр. н.е.). По тогавашнитеизраелски традиции Ровоам бил номиниран за цар от народното събрание. THE .END

  2. Daniela says:

    Аз изобщо не разбирам каква е връзката между ревюто на книгата отгоре (Елементарните частици) и коментара на Митко. Въобще, като си толкова вещ в старата история на близкоизточния свят, що не вземеш да си направиш един собствен блог за това. Аз с удоволствие ще го посещавам и ще чета публикациите ти там . Ама да си изкарваш академичните знания на научен сътрудник в катедрата по Стара история тук, щото на доцнтите хич не им пука от твоята назубреност, ми се вижда леко пошло. И с тоя урок за еврейската генетична лъжливост и видиш ли – ти си Пътят, Истината и Живота, в нашия безразборен свят и идеш тук да ни внесеш Светлин аи Яснота, о, моля…Аз може да съм съгласна с ЕВРЕИНА Ноам Чомски ( дето другите евреи толкова ненавиждат), че неможе да помагаш на Израел да се въоръжава, а да очкваш съседите им да не строят ядрено оръжие, това е като да опитомяваш вълк, за да ти пази стадото ( за да съм точна, думите пренадлежат на израелският военен историк Мартин ван Кревелд и са отправени към инвазията на САЩ в Ирак, но Чомски го цитира в книгата си Making The Future и неговите препратки са към мира в целия район). Въпросът не е да как да променим светът, а да се опитаме да го разберем. Но пък с твоите bullshits, няма в какво да бъда убедена, Носителю на Яснотата! Имах един измъчен, мършав и с блатист поглед преподавател, поради безнадежността да си остане онанист за цял живот, за да не разкрие пед другите гея в себе си, който се казваше Митко. Разбира се, фамилията не му я помня, не си заслужава да я разпознавам, ако някога пак я срещтна някъде. Съжалпвам, ако съм била твърде ценична! Не се изкушавай да ми отговяряш в същият дух, няма да има никакъв ефект.